Близо 5,6 млрд. евро за образование в бюджета за 2026 г.

5 599,7 млн. евро е общият размер на разчетените разходи за сферата на образованието в законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Сумата представлява 4,5 % от БВП, заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев пред народните представители от ресорната парламентарна комисия.

Ръстът на разходите за образование спрямо 2025 г. (когато в бюджета бяха заложени 5 233,9 млн. евро или 4,8 % от БВП) е в размер на 365,8 млн. евро.

„Но като процент от БВП има намаление в размер на 0,3 процентни пункта“, отбеляза Вълчев.

Със законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. за системата на предучилищното и училищното образование са разчетени допълнителни средства над осигурените за 2025 г. Те са за увеличението на възнагражденията на персонала, в т.ч. на педагогическите специалисти с 5 на сто от 1 януари 2026 г.; увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро (1213 лв.) и на максималния осигурителен доход, считано от 01.08.2026 г.; както и за ефекта от промените в натуралните показатели за финансиране на делегираните дейности по образование.

За системата на висшето образование и за наука също са осигурени допълнителни средства спрямо бюджета за 2025 г. Те ще осигурят увеличението на възнагражденията на персонала, в т. ч. на академичен състав в държавните висши училища и научните организации с 5 на сто от 1 януари 2026 г., увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г., на максималния осигурителен доход от 01.08.2026 г., както и за изплащане на увеличените размери на стипендиите на докторантите.

Индикативният размер на разчетените средства от държавния бюджет за системата на предучилищното и училищното образование за 2026 г. е

3 953,8млн. евро с включени разходи за инвестиции в материално-техническата база.

Предвидено е увеличение на средствата по стандарти за делегираните дейности по образование със 182,6 млн. евро, което осигурява увеличението на възнагражденията на персонала с 5 на сто и на минималната работна заплата, считано от 1 януари 2026 г., увеличението на максималния осигурителен доход, считано от 01.08.2026 г., както и произтичащите промени в натуралните показатели за учебната 2025/2026 година в т.ч. и включване на нови частни детски градини в държавно финансиране.

9,7 млн. евро са разчетени за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища.

Със законопроекта е осигурено допълнително финансиране на професионални гимназии, обучаващи ученици по защитени професии и такива с бъдещ недостиг на специалисти, в размер на 27,7 млн. евро или с 1 млн. евро повече спрямо 2025 г.

Средствата за изпълнение на приетите програми за разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в системата на предучилищното и училищното образование за периода 2024 – 2027 намаляват с 11,2 млн. евро спрямо 2025 г.. „Това поставя в риск разплащането на вече изпълнени и приети дейности и строително-монтажни работи“, посочи Вълчев.

За изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища са заложени 20 млн. евро (намаление с 5,6 млн. евро спрямо 2025 г.). Толкова (отново с 5,6 млн. евро по-малко спрямо 2025 г.). ще бъдат и средствата, насочени и за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища.

С проекта на бюджет за 2026 г. намаляват и капиталовите разходи по бюджета на Министерството на образованието и науката с 2,7 млн. евро, спрямо 2025 г.

„В тази връзка дейностите на съществуващите към момента две инвестиционни програми, обхващащи периода до 2027 г. вкл., следва да продължат и през 2028 г. и следващите години, което изисква осигуряването на финансов ресурс от държавния бюджет в размер на не по-малко от 50,0 млн. евро на година“, заяви министър Вълчев.

За да могат училищата в четирите най-големи общини в Република България – София, Пловдив, Варна и Бургас, да преминат на едносменен режим на обучение техните кметовете са обединили усилията си в разработването на Национална програма за подпомагане на общините за разширяване на училищната база с цел преминаване към едносменен режим на обучение (2026 – 2029 г.). Тя е с общ бюджет от 500 млн. евро.

Проф. Вълчев отбеляза, че Министерството на образованието и науката подкрепя изграждането на нови и разширяването на съществуващия училищен сграден фонд, но в условията на удължителен бюджет и с приемане на бюджет в средата на година има недостиг на тези средства.

В бюджета за 2026 г. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците в детските градини и училищата са заложени 2 820,5млн. евро.

С тях се осигуряват разходите за възнаграждения и издръжка на образователния процес в училищата и детските градини. Освен средствата по стандарти тук се включват и средствата, предвидени за допълнително финансиране на защитени училища и детски градини и за възстановяване на преходните остатъци по бюджетите на държавните училища. С тези средства ще се обезпечат дейностите по възпитание и обучение на 226 761 деца в детските градини и 705 435 ученици.

За подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие на децата и учениците ще бъдат насочени 755, 2 млн. евро. От тях най-голям е делът на предвидените разходи по норматив за целодневна организация на учебния ден за учениците от I до VII клас (245 629 ученици) в държавните и общинските училища – 241,1 млн. евро.

В системата на предучилищното и училищното образование са разчетени и разходи по допълващ стандарт за материална база за делегираните дейности по образование в размер на 12,1 млн. евро, както и за транспорт на педагогическите специалисти от местоживеенето им до местоработата и обратно в размер на 11,6 млн. евро.

Средствата за изпълнение на национални програми за развитие на образованието са в размер на 120,9 млн. евро. От тях по бюджета на Министерството на образованието и науката са 115,0 млн. евро., а 5,9 млн. евро в централния бюджет за финансиране на дейностите по Национална програма „Заедно в изкуствата и спорта“.

За съхраняване и развитие на културната идентичност на децата и учениците в българските общности в чужбина, чрез подпомагане на обучението по учебните предмети Български език и литература, История и цивилизация, География и икономика в частта им, отнасяща се до историята и географията на България, организирано в

неделните училища в чужбина са разчетени 9,2 млн. евро или с 2,2 млн. евро повече от 2025 г.

От тях 7,0 млн. евро са разчетени по бюджета на Министерството на образованието и науката и 2,2 млн. евро в централния бюджет.

„Политиката в областта на висшето образование е насочена към устойчиво развитие и повишаване качеството на обучение чрез неговото финансово насърчаване и ориентирането му към практическите нужди на пазара на труда. И през 2026 г. продължават да се изпълняват реформите за преструктуриране на приема към професионални направления с очаквано по-високо бъдещо търсене на пазара на труда, за усъвършенстване на рейтинговата система на висшите училища и за предоставяне на публични гаранции за студентски кредити“, каза министър Вълчев.

Индикативният размер на разчетените средства от държавния бюджет за висше образование за 2026 г. е 983,6 млн. евро с включени разходи за инвестиции в материално- техническата база.

„В сферата на висшето образование това е хроничен проблем. Следващите години трябва да се привлечем много повече средства за капиталови разходи, тъй като дълги години не се инвестираше“, заяви министърът. Той допълни, че ще се търсят и варианти за включване в различни европейски програми, по които да бъде осигурено допълнително финансиране.

Разчетените трансфери за държавните висши училища към МОН са в размер на 661,3 млн. евро.

Средства за издръжка на обучението са в размер на 573,9 млн. евро за 139 338 средно приравнен брой учащи при средно претеглен норматив 3 931 евро. За сравнение през 2025 г. същите са били 537 млн. евро за 139 173 средно приравнен брой учащи при средно претеглен норматив 3 710 евро. Ръстът спрямо 2025 г. е в размер на 36,9 млн. евро.

За присъщата научна и художественотворческа дейност и издаване на учебници и научни трудове са предвидени 6,7 млн. евро;

Средства за социално-битови дейности на студентите и докторантите са 71,6 млн. евро, в т.ч. 58,2 млн., евро за стипендии и 13,3 млн., евро за студентски столове и общежития.

Средства за капиталови разходи са 2,9 млн., евро. 6,3 млн., евро или с 0,4 млн. евро повече спрямо 2025 г. са заложени за други разходи.

Със Законопроекта за държавния бюджет е предвидено Министерският съвет да може да издава държавна гаранция по Закона за кредитиране на студенти и докторанти за

г. в размер до 15,4 млн. евро.

Със Законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. са разчетени и средства за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“ ЕАД, в размер на 15,5 млн. евро, което е с 5 млн. евро по-малко от 2025 г.

За наука в проектобюджета за 2026 г. са разчетени 519,6 млн. евро или 0,4 % от БВП при 437,6 млн. евро (0,4 % от БВП) за 2025 г.

Разходите за наука се увеличават спрямо 2025 г. със 81,9 млн. евро.

Разчетено е увеличение на субсидията от държавния бюджет за Българската академия на науките с 8,7 млн. евро и за Селскостопанската академия с 3,7млн. евро.

С допълнителните средства от държавния бюджет за 2026 г. за Българската академия на науките и за Селскостопанската академия са осигурени средства за еднократна индексация с 5 на сто на достигнатите към 31.12.2025 г. възнаграждения на персонала, ефекта от промяната на минималната работна заплата от 01.01.2026 г., на максималния осигурителен доход от 01.08.2026 г. и за увеличение на размера на стипендиите на докторантите.

„В областта на науката основната цел е насочена към развитие и модернизиране на системата на научните изследвания, повишаване общественото доверие към науката, задържането и привличането на млади и водещи учени в България. Политиката е насочена към изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г. и на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2021-2027 г.)“, заяви министър Вълчев.

Разчетените за 2026 г. средства за изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030, вкл. Националната пътна карта за научна инфраструктура и национални научни програми са в размер 35,8 млн. евро. Спрямо 2025 г. размерът им намалява с 20 млн. евро. Проф. Вълчев посочи в момента се прави разчет дали всички поети ангажименти и предстоящи плащания могат да бъдат изпълнени. „Ако има проблем, ще водим допълнителни разговори, така че тези средства да бъдат осигурени“, увери той.

Министър Вълчев изрази и становището на МОН относно предложените законови промени с преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., които целят премахване на механизмите за автоматична индексация на възнагражденията или се ограничава действието(замразява) за 2026 г. на законови разпоредби за определяне на работните заплати на определени категории персонал въз основа на минималната работна заплата/средната работна заплата за страната.

С параграф 7 от преходните и заключителни разпоредби се определя задължението на заместник-министър председателите и на министрите в срок до 15 септември 2026 г., да предприемат мерки като разработят предложения за промени в нормативните актове за преустановяване на обвързването на разходите за персонал и други плащания със средната брутна работна заплата или минималната работна заплата за страната.

„В условията на ограничаване нарастването на разходите за възнаграждения за 2026 г. на заетите лица в бюджетната сфера, Министерството на образованието и науката счита за приемлива разпоредбата на параграф 6, с която нормите на чл. 92, ал. 1-5 от Закона за висшето образование не се прилагат временно само за 2026 г., но категорично възразява по отношение на редакцията на параграф 7 в сегашния и вид, който не предполага изключения за системата на образованието и науката“, обясни Вълчев.

Действащите разпоредби на Закона за висшето образование, приети с измененията от 2024 г., въвеждат последователен и целенасочен законодателен механизъм за гарантиране на конкурентоспособни възнаграждения на академичния и неакадемичния състав в държавните висши училища, както и за осигуряване на адекватна социална подкрепа на докторантите.

Съгласно чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗВО Министерският съвет ежегодно планира размера на трансфера от държавния бюджет за държавните висши училища така че да се осигури достигане на средна брутна работна заплата за академичния състав не по-ниска от 180 на сто от средната брутна работна заплата за страната, както и ежегодно увеличение на трансфера не по-ниско от увеличението на средната брутна работна заплата за страната.  Наред с това чл. 92, ал. 3 и ал. 4 от ЗВО определят минимални прагове за възнагражденията на академичния и неакадемичния състав.

„Посочените разпоредби са устойчив механизъм за поддържане на адекватни доходи в сектора на висшето образование и науката. Те са насочени към преодоляване на натрупаните през годините дисбаланси в заплащането, ограничаване на отлива на преподаватели и изследователи от системата и повишаване привлекателността на академичната кариера. Действащите разпоредби за определяне на възнагражденията на академичния състав осигуряват предвидимост на нарастване на работните заплати и са предпоставка за стимулирането и кариерното развитие на академичния състав и докторантите“, подчертава министърът.

Министерство на образованието и науката не подкрепя и направените предложения с § 13 и § 14

от преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет, с които се предлага отпадането на нормативно гарантиран минимум на разходи за финансиране на системите на предучилищното и училищното образование и на висшето образование. „Считаме, че приемането на посочените разпоредби ще има сериозно негативно отражение върху образователната система и ще създаде рискове за устойчивото развитие на образованието и научните изследвания в България“, заяви Вълчев.

Той допълни, че считат, че премахването на предвидимостта по отношение на средствата за образование, би оказало негативен ефект върху кадровото осигуряване на системите на предучилищното и училищното образование и на висшето образование и ще се отрази негативно на качеството на образованието и на развитието на научните изследвания.

Председателят на комисията Димитър Здравков изрази мнението си, че между двете четения следва да се настоява за отпадане от проекта на закона за държавния бюджет на параграф 13 и 14. По думите му е по-добре да не бъдат изпълнявани, но да бъдат запазени вместо след това се възстановяват.

При представянето на доклада за проектобюджетът за 2026 г. проф. Вълчев отбеляза, че

проблеми има и в областта на стипендиите както сред студентите, така и сред учениците в долните степени.

„Надяваме се в закона за държавния бюджет за 2027 г. това да бъде преодоляно. Инвестициите в образованието, науката и иновациите са инвестиции в бъдещето на България“, отбеляза още министърът.

Председателят на Националното представителство на студентските съвети в Република България д-р Ангел Стойков посочи, че минималната студентска стипендия е 76 евро, а максималната – 127 евро. Съответно разделено на 30 дни се падат по 2,53 евро и 4,09 на ден. „Имаме спешна нужда от увеличение на стипендиите по успех. Те изостават 10 пъти спрямо минималната докторантската стипендия, която е 798 евро“, посочи д-р Стойков.

По думите на директора на Дирекция „Финанси“ в МОН Соня Кръстанова студентските стипендии биха могли да се увеличат с неповече от 10% с преразпределение на средствата за докторантските стипендии. „По-добрият вариант е да се фокусираме върху увеличение на стипендиите на студенти, докторанти и ученици с бюджета за 2027 г.“, каза Кръстанова.

Министър Вълчев посочи още, че вече е започнал разговори с финансовия министър за бюджет 2027. „Надявам всички да придобием увереност, че образованието е приоритет. Финансовата стабилност и инвестирането в сферата на образованието ще ни даде възможност ще ни даде възможност да правим смислени реформи. В една тревожна система не могат да се правят реформи. “, заяви проф. Вълчев.

Проектът на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. бе приет от комисията по образованието и науката с 11 гласа „за“, 5 „против“ и без въздържали се.