
20 април, на който всяка година България отбелязва годишнината от избухването на Априлското въстание, да стане официален празник. Това предвижда публикуваният за обществено обсъждане до 26 май проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Законопроект за допълнение на Кодекса на труда.
В проекта на доклад до Министерския съвет на министъра на образованието и науката проф. Сергей Игнатов се посочва, че Априлското въстание от 1876 г. е един от най-силните и саможертвени епизоди в цялата българска история.
„Априлското въстание е изцяло българско дело, организирано и проведено от вътрешната революционна организация, без пряка външна помощ. Затова и отбелязването на 20 април като официален празник би подчертало вътрешната сила и волята на българската нация сама да кове съдбата си, и би се превърнало в акт на признателност към хилядите знайни и незнайни герои, дали живота си за свободата на България“, пише още в документа.
Отбелязва се още, че „въпреки че въстанието е жестоко потушено, то постига своята основна политическа цел – поставянето на Българския въпрос в центъра на европейската политика“.
„Без саможертвата от април 1876 г., последвалата Освободителна война и възстановяването на българската държавност вероятно не биха се случили по този начин или по това време“, се подчертава в проектодоклада на просветния министър.
Като мотив за промяната се казва още, че 20 април е част от историческия календар на превръщането на България от османска провинция в суверенна европейска държава, наред с 3 март (Освобождението), 6 септември (Съединението) и 22 септември (Независимостта) и обстоятелството, че само той не е обявен за официален празник, е пропуск, който следва да бъде поправен.
А официализирането му е
въпрос на историческа справедливост и би ни напомняло, че българската свобода не е дадена даром,
а е извоювана от предците ни с кръв и непоколебима решителност.
Сред очакваните резултати от обявяването на 20 април за официален празник се посочва укрепването на националната идентичност – да се засили чувството за национална принадлежност, гордост и патриотизъм сред българските граждани, особено сред младите поколения.
Това ще допринесе и за съхраняване на историческата памет и предаване на бъдещите поколения на паметта за героичните събития от 1876 г. и за саможертвата на въстаниците.
По този начин ще бъде завършен и историческият календар, като се допълни историческата последователност на събитията, довели до създаването на съвременна България.
И не на последно място се посочва развитието на културния и историческия туризъм – да се стимулира интересът към историческите места, свързани с въстанието (Панагюрище, Копривщица, Батак и др.), и да се подпомогне местната икономика.
Официалните празници
1 януари – Нова година;
3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – Национален празник;
1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност;
6 септември – Ден на Съединението;
22 септември – Ден на Независимостта на България;
1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg





