Възкръсващата столица на Северозапада

*Борислава БОРИСОВА

Един от най-значимите римски градове на територията на България – Рациария, край видинското село Арчар, продължава да разкрива своите тайни, монументална архитектура и уникални инженерни решения от Античността. След близо четири месеца интензивна теренна работа археологическият екип приключи поредния изключително успешен сезон. Разкопките се провеждат съвместно от Националния археологически институт с музей (НАИМ – БАН) и Регионалния исторически музей – Видин.

Античният град, който е водил непрекъснат живот от I до края на VI век, преминавайки през статут на военен лагер, римска колония и провинциална столица, вече е утвърден археологически обект. От 2021 г. Рациария е включен в малката група приоритетни археологически обекти, които получават специализирано финансиране от МФ.

За тазгодишния сезон бюджетът е 230 000 евро, същата сума като през предходната година. Предвид икономическите реалности обаче, възможностите за работа на терен тази година са по-ограничени. Поради това наетите работници са редуцирани до 60 – 65 души спрямо 80 през миналия сезон.

В мащабните проучвания тази година участват 8 археолози. Научен ръководител на екипа от 2013 г. насам е доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ – БАН. В екипа днес участват и зам.-ръководителят Илко Цветков от РИМ – Видин, гл. ас. д-р Мария Аврамова от НАИМ – БАН, Ваня Белева, уредникът археолог в РИМ – Видин, Никол Благоева, магистрантът от НБУ Иво Янков, студенти и стажанти.

„С голямо удовлетворение мога да заявя за пореден сезон, че това вече е археологически обект, а не пример за иманярщина и разбиване на културното наследство на България. Провеждат се редовни планирани археологически разкопки. Целта са не само научни резултати, но и експониране за развитие на регионите чрез културен туризъм“, споделя доц. д-р Здравко Димитров.

Той изказва специални благодарности на служителите на МВР от полицейските участъци в с. Арчар и Видин за опазването на обекта от иманяри. Местните хора още помнят годините в зората на демокрацията, когато полицията е хващала иманяри да копаят на терен с „по 6 трактора“.

Величието на императорските терми

Откритията през завършилия сезон надхвърлят очакванията на учените. Основните усилия на археолозите са съсредоточени в централното и южното крило на римските императорски терми. До момента се предполагаше, че тези градски бани са най-големите от всички епохи, разкривани досега в България и заемат площ от около 10 декара. Приблизителната оценка е направена на базата на стара аерофотоснимка от времето на българо-италианската експедиция през 1976 г. Новите разкрития обаче показват, че комплексът е значително по-голям.

В северната част на проучвания сектор близо до разкрития през миналата година голям басейн или фонтан са открити добре запазени археологически структури на нивото на съвременния терен. Специалистите са проучили източната половина на големия двор (атриум) в тази зона, където е установена последователност от три отделни подови настилки. Най-ранната от тях представлява трамбован под от опалена глина, свързан с функционирането на същинските римски терми.

Следващите две нива са хоросанови и се отнасят към по-късните преустройства в края на IV и началото на V век, когато е включен раннохристиянски комплекс. При изграждането му са използвани архитектурни елементи от римската епоха. След опожаряването на града при хунските нашествия районът е бил възстановен. За това свидетелства улица с варовикови плочи и бордюри, под която е изграден канал.

„Имаме много сериозни археологически данни за възстановяването на Рациария по времето на император Анастасий и неговия наследник Юстиниан Велики“, посочи Димитров. По думите му улицата показва, че градът продължава да се развива след нашествията и запазва значението си като столица на провинция Крайбрежна Дакия.

Изненадите продължават в южния край на централното крило, където екипът разкрива нова площ от близо декар и археолози попадат на огромно помещение с вътрешни пиластри, мазилки от розов хоросан и солидна хоросанова настилка. Открита е и запазена хоросанова подложка от настилка, изградена от розови тухли, подредени в стил тип „рибена кост“ (Opus spicatum), която е била поддържана от антично подово отопление хипокауст.

Засега учените не могат със сигурност да определят предназначението на това помещение, но откритието категорично доказва, че термите не приключват с южния си външен зид, а включват допълнителни разширения. През Късната античност в тази зона е била изградена нова масивна настилка от натрошени керамични фрагменти, тухли и керемиди, покрита накрая с речни камъни и чакъл.

Църквата и улицата на Юстиниан Велики

Земните пластове в Рациария пазят драматичните следи от опустошителните хунски нашествия в средата на V век, когато градът и термите са брутално опожарени. Над хоросановите нива в големия двор на баните археолозите са проучили запазено дворче, което води към инкорпорирана раннохристиянска църква от началото на V век, издигната върху руините на стария комплекс с използвани римски архитектурни елементи.

Още по-впечатляващи са данните за възстановяването на столицата на провинция Крайбрежна Дакия. По времето на император Анастасий (491 – 518 г.) започва сериозна програма за възстановяване на градоустройството и сградите по Дунавската граница. Тя продължава и при неговия наследник Юстиниан Велики. През този период бившите терми вече не функционират като баня или култова сграда, а на тяхно място се оформят отделни жилищни сгради.

Над нивата на разрушенията археолозите са разкрили участък от цяла улица с дължина около 30-40 метра, застлана с масивни варовикови плочи, бордюри и масивен отводнителен канал под тях. За разлика от предишни разкопки, когато са намирани малки части от улици, силно засегнати от багери на иманярите, сегашният участък е изключително добре запазен.

„Тази улица се вижда много добре. Дава информация за конструкциите и нивото, на което те са били изградени, за живота на Рациария през VI век. И тази доста сериозна улица показва наистина как градът се възстановява след тези най-тежки нашествия в Късната античност и продължава да живее“, отбелязва доц. Здравко Димитров. Според него запазената структура предоставя идеална възможност за бъдеща реставрация и експониране пред туристите.

Шедьовърът на античното ВиК

Учените разкриват сложни отводнителни колектори и подземни галерии

Един от най-големите научни приноси на тазгодишния сезон е свързан с мащабната невидима инфраструктура на древния град. Екипът под ръководството на гл. ас. д-р Мария Аврамова е изследвал детайлно над 200 м от сложните отводнителни колектори и подземни галерии. Откритите през миналата година съоръжения са служили за отвеждане на дъждовната вода от огромния покрив на термите. Каналите преминават директно под централните носещи зидове на комплекса, което е позволило на археолозите да проникнат и под все още непроучени зони на обекта.

„Те имат изключително сложна и разнообразна конструкция: входни и ревизионни шахти, и сводови конструкции. Подобно изследване на този тип архитектурни конструкции в България досега не е правено“, категоричен е доц. Димитров. Въпреки че подобни съоръжения са известни от Сердика и Одесос, галериите в Рациария изпъкват с гигантските си мащаби и високо качество на изработка, като каналите са функционирали безпроблемно векове наред.

Уникалният подход на българския екип при документирането на водоотвеждащата система е предизвиква фурор на международна научна конференция по римска хидроинженерия в Испания. Форумът събира специалисти с дългогодишен опит в изследването на комплекси в Ефес и при термите на Каракала и Диоклециан в Рим.

„Изключително интересно беше да съпоставим строителните техники, тъй като при нас те са малко по-различни, макар че цялостната философия е една и съща“, разказва д-р Мария Аврамова. Чуждестранните експерти са проявили огромен интерес към съоръженията в Рациария и са изразили надежда да посетят археологическия обект лично след публикуването на официалните резултати.

От научна загадка към туристическа дестинация

Както отбелязва ръководителят на разкопките, основният принос и силата на проучванията в Рациария не са толкова в самите находки, колкото в монументалната архитектура, мащабите на строителството и инженерните съоръжения, разкриващи техническите възможности на античния град. За да бъде напълно проучен огромният комплекс на термите, ще са необходими още около четири-пет години интензивна работа на терен. Това изисква запазване на устойчивото държавно финансиране, което през последните пет години е подкрепяно от всички правителства.

„Има огромна работа, която е извършена, и би било грях да се спре това проучване“, категоричен е доц. Здравко Димитров. Стратегическата цел след завършването на археологическите разкопки е Община Димово да подготви цялостен проект за пълна консервация, реставрация и социализация на комплекса.

Местоположението на древния град край пътя Държаница край Арчар и удобната връзка с направлението София – Видин създават отлични предпоставки за изграждане на съвременен посетителски център и паркинг. Само така античната Рациария ще заеме своето заслужено място като привлекателен туристически център, който да вдъхне нов живот и икономическа перспектива на целия Северозапад.

Легионери играли на „дама“

Античният град пази не само мащабната архитектура, но и любопитни детайли от свободното време на своите обитатели. По време на разкопките са открити изцяло запазена керамична форма за игра с изчегъртани върху нея квадратчета, които поразително приличат на съвременната игра на „дама“. Квадратчетата в игралните мрежи варират от малки размери (8 на 8 и 10 на 10 см) до внушителните 16 на 16 см.

Специалистите предполагат, че римските легионери са решавали споровете си над тези плочи в паузите между войните, играейки на „дама“, използвайки откритите на обекта стъклени и костени топчета, вместо познатите от други места метални, споделя Мария Аврамова.