За учителката в Първо ОУ „Христо Ботев“ в Търговище Димана Найденова всяка победа на възпитаниците ѝ е и нейна

Преди 24 години Димана Найденова прекрачва прага на Първо ОУ „Христо Ботев“ в Търговище за първи път. През есента на 2021 г. се връща в класните стаи, в които се е учила да чете и смята, но в нова роля.

Тя поема група за целодневна организация на учебния ден в начален етап. Четири години по-късно Найденова изпраща и първия си випуск, на който е предала същите завети, ценности и любов към знанието, които получава като ученичка.

Пътят ѝ до дипломата за учител обаче не е лесен. След XII клас записва „Начална училищна педагогика и чужд език“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В средата на обучението ѝ се налага да прекъсне, защото ѝ предстои да стане майка. Но не се отказва и след няколко години завършва обучението си, но в Югозападния университет „Неофит Рилски“.

В началото желанието на Димана Найденова да избере учителската професия, е продиктувано от спомените ѝ от първите седем години в училище, свързани с учители, съученици, атмосферата и средата като цяло. След като създава свое семейство, осъзнава всъщност колко много обича децата.

„Интересни са ми техните светове, обичам да ги гледам как попиват информация и знания. Искрено се забавлявам с тях и се наслаждавам на тяхната компания“, споделя учителката.

Никога не се е колебала в кой етап би искала да преподава.

По думите ѝ първите четири години в училище крият най-много красота, най-голяма привързаност и най-искрени чувства.

„Децата идват в I клас любопитни, нетърпеливи, невинни и чисти. Заедно научаваме много. Най-ценното за мен е, че те обикват истински и се привързват много. Всяка победа на учениците е и моя, всеки нов научен урок, всяка нова изучена буква, нова решена задача“, казва учителката.

По думите ѝ възможността да израства заедно с тях, да преодоляват трудности и перипетии, е безценна. „Обръщам се назад и се замислям колко малки са дошли в I клас, а колко съзрели ги изпращаме в V клас“, добавя Димана Найденова.

Най-голямо влияние за избора ѝ на бъдеща професия има класната ѝ ръководителка в начален етап.

„Много спокоен, уравновесен, хармоничен и обичащ децата човек. Исках да бъда като нея. Днес вече сме колеги – изминалите четири години работихме в един випуск и това беше много сантиментално за мен“, посочва тя. И добавя, че за нея е огромна чест да работи в училището, от което поема своя път, да възпитава и предава знанията, които е усвоила за първи път в същите класни стаи.

Отбелязва, че и други учители са оставили ярък отпечатък в съзнанието ѝ и е чудесно, че ги среща отново, изправена до тях като горд техен възпитаник и продължител на заветите им.

Започва обучението си с голямо желание, но признава, че докато следва в университета, е мислила да се откаже. След като в III курс си дава почивка, защото създаването на семейство е на дневен ред, си мисли, че няма да се върне обратно към същата специалност.

„Но съм щастлива, че все пак реших да го направя след близо тригодишна пауза, с малко дете до мен и в нов град. Реших да се завърна в друг университет към това, към което ме е теглило сърцето, а именно началната педагогика. Детето ми също беше голяма мотивация и не позволих на проблемите и пречките да ме откажат“, споделя събеседничката ми.

След завръщането в университета се чувства по-отговорна, по-мотивирана и дори по-подготвена за това, което ѝ предстои.

„Не беше лесно, но със сигурност си заслужаваше. Помня, че не можех да повярвам, когато разбрах, че съм взела успешно и последния изпит. Благодаря за подкрепата на семейството ми, нямахме търпение да получа служебната бележка, че съм семестриално завършила. Съпругът ми пропътува 400 км, за да я вземе и да имам шанс веднага да кандидатствам за работа“, разказва с усмивка Найденова.

Първата ѝ година като учител в целодневно обучение не е лесна. „Първите дни и седмици са в съзнанието ми като вихрушка от събития, емоции, драми, смях и сълзи. Имам чувството, че колкото първокласниците бяха стресирани от промяната и новата обстановка, аз бях двойно по-притеснена. Въпреки подготовката, практиките и стажа от университета да се изправиш за пръв път сам пред 25 деца, се оказа нелека задача“, припомня си учителката.

За изминалите четири години тя и децата израстват заедно.

„Те нямат идея на колко много неща ме научиха от първия до последния ни ден заедно – да бъда по-търпелива и по-строга, когато е нужно, да пазя себе си, за да мога да опазя и тях след това, да държа на границите. Че не трябва да минава нито ден, в който да не сме се прегърнали или усмихнали едни на други. Колкото и много да изглеждат тези четири години, като се обърна назад, ми се струват като ден“, споделя Найденова.

За адаптацията в преподаването помага и наставническата програма на училището.

И през четирите години има назначен наставник – класният ръководител, с който работи в екип.

„Тя беше неотлъчно до мен, когато имах нужда, подкрепяше ме във всяко начинание и предизвикателство. Получила съм съвети, в които ще се вслушвам през целия си път в професията“, подчертава преподавателката.

Колегите, с които се запознава при постъпването си на работа, също я примат и радушно ѝ помагат да се ориентира в обстановката. „Те са повече от колеги за мен – те са истински приятели“, отбелязва Найденова.

Преди няколко месеца изпраща първия си випуск като учител в целодневно обучение.

„Беше емоционална и трогателна раздяла както за децата, така и за мен. Ще ми липсват много, но сме си обещали, че срещите ни из училището ще продължават. Четирите години, които прекарахме заедно, бяха наситени с всякакви емоции. Не бяха много „лесен“ клас, но не бих заменила времето, прекарано с тях, с нищо друго“, категорична е събеседничката ми.

Надява се, че е научила децата на много повече от учебния материал

– да бъдат отговорни и добри хора, да уважават другите, да бъдат честни, съпричастни, да не се страхуват да задават въпроси, да мислят самостоятелно и да вярват в себе си и във възможностите си, да приемат грешките като възможност да развитие.

„Знанията са важни, но те са само част от образователния процес. Ако след тези четири години са запазили любопитството си към знанието, ако са станали малко по-уверени, по-добри и по-отговорни към себе си и към хората около тях, тогава съм изпълнила най-важната част от своята работа“, подчертава Найденова.

Сред най-милите ѝ спомени е как всеки ден след края на часовете няколко деца се показват от вратата на класната стая, за да я посрещнат с прегръдка, усмивка или любимия въпрос: „Ще излезем ли да играем?“.

„Всеки ден с нетърпение да очакват появата ми, да започват веднага да споделят, да разказват, да обясняват как е минал досега денят им – тези дребни знаци на привързаност пълнят и до днес сърцето ми“, споделя с усмивка събеседничката ми.

Нейни любими моменти са и с децата извън училище

– екскурзии, посещения на музеи, работилници, прожекции, където ги вижда в неформална обстановка, по-отпуснати и различни. Вълнуващо преживяване като за сбогуване е и летният лагер след завършването на IV клас, на който част от възпитаниците ѝ преживяват нови моменти заедно.

„С усмивка си спомням как децата са ме разсмивали, когато изобщо не ми е било до смях, как са успявали да оправят настроението ми, когато съм имала лични или професионални проблеми, как са разчитали във всеки момент на моята подкрепа и защита, как са се грижили за мен“, споделя още Найденова.

Подчертава, че децата я научават на много. Осъзнава например, че трябва да гледа на живота с любопитство. „Възрастните понякога забравяме да забавим темпото, да се наслаждаваме на живота и да се радваме на малките неща“, отбелязва учителката.

Учи се и на търпение, както и

да търси различен път и подход към всяко дете.

Разбира, че спечели ли доверието и обичта на децата, и най-трудният урок ще бъде научен, и най-сложната задача ще бъде решена.

През изминалите четири години натрупва опит и увереност пред децата. За това помага и решението на ръководството да ѝ даде да преподава часове по английски език на ученици от II до IV клас. „Чрез срещата си с още повече ученици самата аз усъвършенствах уменията и подхода си към всяко дете“, посочва Найденова.

Подходът ѝ също се променя. В началото играе ролята на приятел, но осъзнава, че това не е добра стратегия. „Трябва да се спазва здравословна дистанция. Учениците трябва да знаят, че съм там за тях, че ще ги подкрепя и разбера, когато имат нужда, но и че съм човекът, който стои пред тях, и моята дума трябва да се слуша“, казва учителката.

Всяка година участва в различни обучения – организирани от училището или в които се записва сама. „Всяка година надвишавам необходимите академични часове и брой кредити, но това в никакъв случай не ми тежи – точно обратното. Амбицирам се много, искам да науча повече, да знам, да прилагам различни методи и техники в работата си“, посочва събеседничката ми.

Обученията най-често са свързани с мултимедийната грамотност, с навлизането на технологиите в процеса на обучение, използването на изкуствения интелект, как работят и могат да се прилагат различни онлайн ресурси и образователни приложения, какви методи и средства могат да се използват, за да бъде обучителният процес по-успешен и привличащ вниманието на учениците.

„В наши дни децата са заобиколени от технологии, пъстрота и разнообразие. И трябва да можем да им предложим нещо също толкова запомнящо се“, смята учителката.

За финал споделя, че с нетърпение очаква да се запознае с новите си ученици наесен, както и да посрещне още много випуски с усмивки и обич в годините напред. „Интересно ми е да опозная всяко дете, да разбера как размишлява, какво го вълнува, кои са силните му страни и върху какво трябва да работим по-усърдно заедно“, завършва Найденова.

Свързани статии:

Логопедът Десислава Георгиева: „Навсякъде използваме индивидуален подход към децата“ От сцената на „Евровизия“ до класната стая Седем научни щанда показват света на живата природа през погледа на децата Работят ли забраните на социални мрежи за деца