Близо 20 000 ученици и учители са преминали обучения по киберсигурност

През 2025 г. 8491 ученици и 11 186 педагогически специалисти са обучени за разпознаване на онлайн заплахи, защита на личната информация и безопасно поведение в интернет по модул „Киберсигурност“ на Национална програма „Сигурност“. Това посочи зам.–министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева, която откри дискусия „Да растеш онлайн“, организирана от УНИЦЕФ, съобщава Пресцентърът на МОН.

„Децата ни днес живеят в дигитална среда – там общуват, търсят образователни ресурси и създават приятелства. Нашата задача е да им дадем знания и умения да се предпазват от рисковете онлайн, а институциите да действат заедно за тяхната защита“, коментира д-р Панчева.

Тя открои и

необходимостта младите хора да умеят да разграничават фалшивите новини и недостоверната информация в интернет.

„Важно е и вие сами да създавате инициативи, свързани с безопасно онлайн поведение, които да разпространявате сред своите връстници. Бъдете активни“, обърна се зам.-министърът към присъстващите на форума ученици от различни училища.

„Искаме да ви подпомогнем да използвате отговорно всички инструменти, които днешният дигитален свят ви предоставя“, добави тя.

Д-р Таня Панчева подчерта, че

тази мисия изисква обединените усилия на всички, ангажирани с безопасността на децата онлайн.

„Нито една институция не може да се справи сама. Всички трябва да бъдем заедно – институции, организации, родители – и да обединим усилията и експертизата си“, подчерта зам.-министърът.

Тя очерта и някои от мерките на МОН, като отбеляза, че

Министерството развива широка национална програма, свързана с онлайн безопасността и киберсигурността.

Съществена част от усилията е и съвместната работа на МОН и УНИЦЕФ по програмата „Стъпки заедно“, чрез която се достига до ученици, учители и училищни екипи. Важна инициатива в рамките на партньорството е „Училище за онлайн безопасност“, която поставя самите деца в центъра и ги насърчава да създават свои инициативи и да ги споделят със своите връстници.

По време на форума

бяха представени и резултатите от изследването „Да растеш онлайн: деца, дигитална среда и безопасност“

на УНИЦЕФ България, Националния център за безопасен интернет и Асоциация „Родители“. Данните представи авторът на проучването Давид Кюранов от Асоциацията „Родители“.

То обхваща три основни групи – ученици от V до XII клас (389 души), родители (355 души), учители и училищни специалисти (83 души) от столицата. Проучен е опита на децата с онлайн рисковете, онлайн тормоза, изкуствения интелект и дигитално-медийната грамотност. Данните за изследването, проведено между ноември 2025 г. и януари 2026 г., са събрани чрез 10 фокус групи и две дълбочинни интервюта.

Създателите му отбелязват, че количествените извадки са непредставителни, а резултатите от тях очертават тенденции в изследваните групи и не позволяват обобщения за всички ученици, родители или учители в България. Качествените данни пък дават контекст и разкриват значенията зад преживяванията, но не измерват честота или разпространение.

Един от основните изводи от изследването е, че

дигиталната среда вече е част от основната социална инфраструктура на детството.

Тя е място за общуване, принадлежност, забавление, информация и учене, откриване на нови неща, това да бъдеш „в час“ със света около себе си.

Резултатите показват, че дигиталният живот на децата у нас започва все по-рано.

Над една трета от учениците (37%) са започнали да използват интернет преди 8-годишна възраст,

а близо 80% вече са активни онлайн още преди да навършат 10 години. Почти всички ученици над 12-годишна възраст разполагат със собствен смартфон.

В доклада към изследването се подчертава разликата между начина, по който децата преживяват дигиталната среда, и това как я възприемат възрастните. Всъщност онлайн средата вече е значима част от всекидневния социален живот на децата. При 80% от учениците един обикновен онлайн ден включва чатове с приятели, при 79% – използване на социални мрежи, и при 53% – използване на изкуствен интелект (ИИ).80% от учениците всекидневно общуват онлайн с приятели, 62% търсят информация за училище, а 64% – за лични интереси. За разлика от тях възрастните по-често се фокусират върху потенциалните рискове.

Данните от изследването извеждат на преден план и тревожен факт –

децата трудно споделят за притеснителни преживявания онлайн.

При среща с шокиращо съдържание 41% от учениците посочват, че не биха споделили с никого. А ако все пак решат да го направят, биха избрали за това свой приятел.

В същото време,

повече от една пета (22%) от учениците съобщават, че са преживели онлайн тормоз.

В повечето случаи той идва от връстници и съученици. При подобни случаи 44% от децата споделят с родител или друг възрастен и само 11% търсят подкрепа от учител или училищен специалист.

Всяка група вижда риска от собствена позиция. Според учениците рискът се изразява в липсата на контрол върху дигиталната идентичност (снимки или видеа без съгласие), а според родителите съществува външна заплаха (среща с непознати хора онлайн), допълни той.

Близо 86% от учениците използват изкуствен интелект,

като най-често избират ChatGPT. Използват го за лични интереси, а част от тях водят разговори с него. Според учителите 91% от децата използват изкуствен интелект за домашни и училищни задачи, докато само 18% от учениците са посочили, че правят това.

Проучването показва още, че около 18% от децата проверяват достоверността на информацията, която получават от изкуствения интелект, а 11% питат за източника на съдържанието. А около 23% от анкетираните ученици никога не се запитват дали информацията е вярна.

„Задачата ни не е да извадим децата от дигиталния свят, а да направим така, че в него да получат знания, граници и възрастни, на които да могат да разчитат“, коментира Давид Кюранов.

По време на форума експертите обсъдиха потребностите на децата, родителите и учителите в дигиталната среда, работещите практики за дигитално благополучие и механизми за по-ефективна подкрепа на училищата.

„Забраната е мярката, която се предприема по отношение на дигиталния свят, защото не знаем какво да направим. Това, което можем да направим обаче, е да изградим дигитално благополучие и култура на общуване. Забраната не може да реши проблема, нужен ни е системен и цялостен подход, а системата не е готова за такъв“, заяви на форума съоснователят на „EgTex България“ Албена Спасова.

Според нея учениците трябва да бъдат превърнати в активна част от процеса на изграждане на култура, като се работи в посока на дигитална продуктивност и дигитално гражданство.

„Идеята не е да заместваме младежите във вземането на решения, а да ги направим част от процеса“, коментира и Иглика Иванова от Националния център за безопасен интернет.

„В нашето училище много често учителят е този, който идва да съобщи, ако някой ученик има проблем онлайн. Тогава той се превръща в общ проблем. Имаме остра нужда да обсъждаме тези проблеми с децата си. Училището служи, за да покаже, че „токът не е опасен, ако се използва по правилен начин“. Същото важи и за дигиталната среда“, отбеляза директорът на столичното 18. СУ „Уилям Гладстон“ Ралица Кирилова.

В дискусията участваха и Мария Златарева, заместник-представител на УНИЦЕФ в България, д-р Елеонора Лилова, началник на РУО – София-град, Онник Таракчиан, държавен експерт в дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ в МОН, представители на образователни институции и организации, ангажирани с безопасността на децата в дигитална среда.

Ключови препоръки в доклада

• Работата по онлайн безопасност, онлайн тормоз, дигитално-медийна грамотност и ИИ следва да започва преди появата на проблемите и да надгражда знанията и уменията на децата през различните възрастови етапи. Подходът следва да бъде последователен, практически насочен и адаптиран към възрастовите особености.
• Програмите за дигитална безопасност и дигитално гражданство следва целенасочено да развиват социално-емоционални умения, тъй като онлайн рисковете не са само технологичен въпрос.
• Необходимо е преминаване от единични кампании и информационни инициативи към устойчив модел, който интегрира темите за дигитална безопасност, онлайн тормоз, критична оценка на информацията и използване на ИИ във всекидневния училищен живот.
• Целенасочена инвестиция в подготовката и подкрепата на учителите и училищните специалисти.
• Партньорство с родители, основано на практическа подкрепа. Семействата следва да бъдат включвани като партньори, които също имат нужда от насоки и подкрепа въпросите на онлайн рисковете, дигиталната регулация и използването на ИИ.
• Ясни педагогически и етични рамки за употребата на ИИ.
• Дигитално-медийната грамотност трябва да бъде ясно заложена и системно развивана като ключова компетентност за съвременното детство – чрез редовни занимания, практически казуси, готови ресурси и подкрепа за учителите.