
Ас. д-р Денис Иванов е историк и преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Научните му интереси са в областта на Българското възраждане и историята на България в периода 1878 – 1944 г., с акцент върху националноосвободителното движение и неговите по-слабо изследвани дейци.
През 2024 г. защитава докторска дисертация в Софийския университет, посветена на Иван Драсов – непознат и недооценен участник в българското революционно движение. Участва активно в академични дискусии и инициативи, насочени към популяризирането на историята сред младите хора и към нейното по-съвременно преподаване.
– Г-н Иванов, тази година отбелязваме 150 години от Априлското въстание – събитие, което изучаваме в училище. Какво трябва да помним за него?
– Да помним примера на хората, които са решили да се опълчат на империя, простирала се на три континента. И най-вече да помним тяхната вяра, че дори шепа народ, защото във въстанието по най-оптимистичните изчисления участват не повече от 10 000 души – около 1 процент от цялото българско население, може да постави българския въпрос на световната карта.
– Но кои са непознатите лица на това въстание?
– Априлското въстание, както други събития, винаги ще има своите познати и непознати лица. Познатите са тези, които виждаме по портретите в училищата и други обществени сгради, по илюстрациите в учебниците. А непознатите – хора, за които имаме по-малко информация или чиито образи по една или друга причина не са достигнали до нас.
– Когато говорим за непознати лица, имаме примери и на хора, които са направили много, като Иван Драсов?
– За него обикновено се говори като секретар на Ловчанския централен комитет от времето на Левски и участник в опита за въстание от 1875 г. Но се пропуска периодът от неговото заминаване за Чехия, което слага край на членството му в Ловчанския комитет, до включването му в БРК през 1875 г. Това са три години, в които той, макар и в чужбина – първо в Писек, след това в Прага, продължава да следи проявите на българите не само по отношение на освободителното движение, но също и църковните борби, развитието на просветата и дава съвети, подпомага, доколкото може, тези три направления на българското национално движение.
След разпадането на БРК, макар Драсов да не е един от гюргевските апостоли, които ще подготвят Априлското въстание, той продължава според силите и възможностите си да участва в борбите за освобождение.
По това време, преди 150 години вече има хора, които са били образовани, които са се развивали, които са били на мястото си, които са били в чужбина и са видели много.
– Какво кара интелигенцията по това време, тези хора, които са напредничавите, да искат свободата?
– Именно образованието е един от водещите фактори. От друга страна, по времето, когато се подготвя и избухва Априлското въстание, организираното българско освободително движение вече има над десетгодишна история. Не визирам спонтанните бунтове и въстанически движения.
Родоначалникът на българската революция Георги Раковски изготвя в началото на 60-те години на XIX век първите планове за освобождение, в които се предвижда отчитане на международната обстановка, подготовка в самата България, политически комбинации с велики сили или със съседни на българите държави.
С някои изменения в резултат на обстановката тези идеи, завещани от Раковски, са доразвити от хора като Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Драсов, гюргевските апостоли.
– Когато говорим за Априлското въстание, много често по-скоро подхождаме с дати, които учениците учат. Но зад тези дати стоят събития, които трябва да обясним.
– Всички знаем, че въстанието избухва на 20 април 1876 г., но предполагам по-малко хора знаят защо това става точно на тази дата. Свързано е с възприетия на събранието в Оборище план, че ако се случи предателство или опит за арести на замесените в подготовката лица, въстанието трябва да избухне преждевременно.
Плановете за началото му са били за 1 или 11 май дори, тъй като 11 май има важно място в календара на тогавашните българи – Денят на светите братя Кирил и Методий по стар стил.
Въстанието избухва на 20 април поради предателството на Ненко Терзийски, един от участниците в Оборищенското събрание.
– Каква е участта на Ненко Терзийски?
– Има сведения, че получава известно възнаграждение от османските власти за това, че издава подготовката, и по този начин те подготвят по-добър отговор на българското съзаклятие. След това знаем, че по време на Освободителната война той е от хората, които решават да емигрират към Анадола, и по пътя бива убит.
– Кое в Априлското въстание все още е дискусионна тема?
– Темата за успеха му бих казал, тъй като част от изследователите го определят като успешно, понеже е довело до Цариградската конференция и впоследствие до Руско-турската война. Но има и мнение, че нашето въстание е неуспешно, потушено за по-малко от месец, ако го сравняваме с това в Херцеговина, което бушува чак до подписването на Санстефанския и Берлинския договор.
– Какво е Вашето мнение?
– Моето мнение е по-скоро по средата в случая. Не бива да надценяваме успехите на въстанието си, защото то наистина е сравнително краткотрайно и това може да се обясни с местоположението на България близо до Цариград. Но все пак то допринася за засилването на антиосманските настроения в Европа. Затова хора като Виктор Юго, Джанюариъс Макгахан, Уилям Гладстон, Достоевски и т.н. се провикват чрез печата и политическите трибуни, че империи като Османската не могат да продължат да съществуват.
– В различните периоди Априлското въстание използвано ли е с различни цели като изграждане на самосъзнание?
– Използвано е още в първите следосвобожденски години, когато хора като Захари Стоянов и Стоян Заимов започват да създават наратива за близкото минало. И тогава особено Захари Стоянов като че ли се опитва да противопостави героите на въстанието на своите съвременници. Не на всички, разбира се, а на тези, които изповядват различни политически възгледи от неговите.
– Какво друго трябва да помним като събития от онази епоха?
– Трябва да помним създаването на Българската екзархия 1870 г. и нейното доизграждане през следващите години. Тя дава самочувствие на българите, че могат да постигнат своите национални цели и без чужда помощ. Екзархията също е един от примерите, като Априлското въстание и Съединението, които са постигнати без значителна външна подкрепа. Дори от външна страна има и пречки.
Също така да оборим една мантра от старите учебници, че революционерите са хора, които мислят само за революция и за нищо друго, а църковниците мислят само за независима или самостоятелна църква и за нищо друго.
Не, повечето от нашите национални дейци през Възраждането са хора с широк кръгозор и отчитат както нуждата от модерна просвета, така и от самостоятелна църква, и от самостоятелна държава. Но част от тях си представят създаването на тази държава по мирен път и дори в рамките на Османската империя, а други – чрез революция и пълно отделяне от султана.
– Според Вас какво трябва да бъде променено, когато изучават история децата?
– В учебниците трябва да влязат някои нови постижения на историческата наука от последните години. Например случаят с рождената година на Васил Левски. В сп. „История“ неотдавна излезе статия, в която аргументирано се защитава тезата, че Левски е роден не през 1837 г., както пише на всички негови паметници, а през 1840 г.
Съобщавайки този факт и обосновавайки го пред студенти, съм забелязал, че за тях е трудно да го запомнят трайно, защото масовият разказ по история продължава да стои на мнението, че Левски е роден 1837 г.
– Повече факти в изучаването на история или повече интерпретации трябва да има?
– Бих казал, че сегашните учебници са препълнени с факти и това отнема от времето за интерпретация, за размисъл на учениците. Бих намалил количеството на материала и бих поставил повече мисловни задачи.
– Тоест датите са повече?
– И датите, и разпростирането на едновременно изучаване на българска, европейска и азиатска история. Като на всяка тема се отделя по един урок.
– Ако трябва да излезем извън учебниците и да формулираме на съвременните ученици информацията за Априлското въстание, кои ще са най-важните фрагменти, които бихте им преподали? Подготвената от Вас монография върху Иван Драсов показва колко има още да се открива за такива хора.
– Скритите истории отново са свързани с това, че нашите революционери са и хора. И сред тях също се наблюдават лични конфликти, любовни истории, които влияят на освободителното движение. Един от най-известните примери може би е конфликтът между Любен Каравелов и Христо Ботев от 1875 г., който довежда и до разцеплението в българската революционна общност и основаването на БРК.
Още един пример от тази епоха е любовната история на Михаил Греков – един от членовете на Сливенския революционен комитет, със сестрата на приютилия го в Русе Никола Обретенов. Това оказва влияние върху Обретенов и той за няколко месеца не желае да има нищо общо с други революционери. Налага се хора като Христо Ботев и Стефан Стамболов да го убеждават с писма, молби, дори със заплахи отново да се включи в движението, тъй като той и Русенският комитет са едни от най-важните фактори най-вече за връзката между революционната емиграция в Румъния и дейците в България.
– Има ли друг въпрос, който смятате за важен в този период?
– Може би този за значението на национализма. Тогава той включва преди всичко запазване на етнотериториалната цялост на българския народ. Това с Българската екзархия е постигнато до голяма степен и присъства в националните програми и на революционните организации. Всички са се борили за освобождението едновременно и на Мизия, Тракия и Македония – трите главни средища на българите.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg




