Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Аз-буки
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • Издания
Начало Новини Новини 2026 Брой 46, 19–25.11.2026 г.

Ученици проектират нов живот за Бургаския мост

„Морето – граница или врата“ събра за 18-и път учени, еколози и млади хора

Дона Митева от Дона Митева
20-11-2026
в Брой 46, 19–25.11.2026 г., Новини 2026
A A
Снимки: Черноморски институт

Млади хора предложиха свои идеи за опазването и развитието на Черноморския регион по време на 18-ото издание на националната кръгла маса на Черноморския институт в Бургас.

Форумът постави във фокус сигурността, синята икономика, екологичните предизвикателства и бъдещето на морските ресурси.

Черно море не е просто географска граница, която разделя държави и територии. То е стратегическо пространство, през което преминават икономически, енергийни и транспортни връзки, но и територия с все по-осезаеми предизвикателства пред сигурността, природата и устойчивото развитие. Около тази основна теза се обединиха участниците в  националната кръгла маса „Морето – граница или врата“, организирана от Черноморския институт в залата на Бургаския свободен университет.

Тазгодишният форум се проведе под надслов „Черно море – хората, териториите, мирът“

и събра представители на академичните среди и експерти, за да потърсят отговори на въпроси, които имат значение не само за крайбрежните общности, но и за бъдещето на целия регион.

Инициативата продължава традиция, започнала през 2009 г. През годините кръглата маса се утвърждава като пространство за научен и обществен диалог, в което морето се разглежда не само като природен ресурс, но и като фактор за икономическо развитие, културно взаимодействие и международно сътрудничество.

Особено важно измерение на тазгодишното издание беше участието на младите хора. В рамките на форума Черноморският институт организира Младежка черноморска работилница, която събра 20 ученици от ПГЧЕ „Васил Левски“ и ПГМЕЕ в Бургас.

Вместо само да слушат за проблемите на Черно море, участниците трябваше сами да открият конкретни предизвикателства, да ги анализират и да предложат практически решения. Те работиха по теми, свързани с опазването на крайбрежията, проблемите с морските отпадъци и устойчивия туризъм.

Въвеждащата презентация беше представена от доц. Маруся Любчева, основател на сдружение „Черноморски институт“, а в работата на ученическите екипи се включиха като ментори преподавателите от Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ д-р Пламена Атанасова, д-р Стела Найденова и д-р Сабина Георгиева.

Младите участници предложиха идеи за мониторинг, по-добро управление и контрол на различни дейности, както и технологични решения за по-чиста околна среда.

Особено впечатляваща беше работата на учениците от ПГМЕЕ, които представиха собствен макет на Бургаския мост. Те развиха идеята за превръщането му в разпознаваема туристическа атракция, съчетаваща нови технологии, подводен аквариум и популяризиране на морското биоразнообразие.

Макетът, изработен от подръчни метални материали, беше населен с фигури на октопод, черноморски риби, миди и други морски обитатели. Така учениците показаха как една инженерна идея може да бъде свързана едновременно с туризма, образованието и опазването на природата.

Младежите гледаха и филм за образуването на Черно море, създаден от Мартин Демерджиев с помощта на изкуствен интелект. Това провокира допълнителен разговор за дигитализацията на морските дейности и взаимодействието между човека и новите технологии.

Участниците получиха сертификати за участие и за най-добрите предложени решения.

„Черноморската работилница се превърна в урок „Познания за морето“. Фокусът върху възможностите пред младите хора е особено ценен – тяхната креативност, талант, предприемчивост и потенциал да бъдат двигател на положителната промяна. Именно чрез повече възможности за обмен на идеи, мобилност, мултидисциплинарно обучение и сътрудничество може да се насърчи раждането на нови идеи, да се изградят устойчиви партньорства и да се даде пространство на младите таланти да се развиват.

Истинската добавена стойност на подобни инициативи е именно в създаването на връзки – между хора, поколения, институции, професионални общности и държави. Възможността да споделяме опит, да учим един от друг и да откриваме общи решения, е това, което превръща диалога в реални възможности“, коментира проф. Любчева.

Една от основните теми в дискусиите беше променената среда за сигурност в Черноморския регион.

Проф. Маруся Любчева акцентира върху необходимостта морето да остане отворено пространство за взаимодействие. Според нея то безспорно е врата и не бива да се превръща в затворена територия, в която отделните държави едностранно определят правилата за достъп.

Специално внимание беше отделено на сигурността на подводната инфраструктура. Кабелите, които свързват Азия и Близкия изток с Европа, са важна част от съвременните комуникационни и икономически системи. Тяхната уязвимост показва колко тясно са свързани морската сигурност и ежедневието на обществата.

Значителна част от дискусията беше посветена на неизползвания потенциал на Черно море за производство на възобновяема енергия.

Проф. Теодора Петрова представи възможностите за използване на приливната и вълновата енергия, шелфовата вятърна енергетика, плаващите фотоволтаични инсталации и технологиите за добив на енергия чрез разликата в солеността на водата.

Беше обърнато внимание и на необходимостта подобни проекти да бъдат съобразени с екологичните особености на морската среда. Екологът Радостина Ценова подчерта, че вятърната енергетика не е универсално решение и разполагането на съоръженията трябва да отчита чувствителните природни зони, особено по миграционния път Виа понтика.

Обсъден беше и потенциалът за използване на сероводорода в нашето море, както и възможностите морската вода да намира приложение в охлаждането на бъдещи центрове за данни.

Друг важен акцент беше поставен върху възможностите за развитие на биотехнологиите и по-ефективно използване на морските ресурси.

Проф. Добри Ярков обърна внимание на потенциала на Черно море да се превърне в своеобразен продоволствен щит – източник на протеини за фуражната индустрия, минерали, ензими и биопродукти.

По време на дискусията беше посочена и сериозната зависимост от вноса на риба. Според изнесените данни 97% от рибата, предлагана по българското Черноморие, е вносна.

Един от предложените подходи за промяна е създаването на по-тясно партньорство между черноморските университети. Идеята е научният потенциал на висшите училища да бъде обединен в общи научно-приложни проекти, които да доведат до реални производствени решения. Научните разработки не трябва да остават единствено в лабораториите, а да намират приложение в икономиката и обществото. Тази теза подкрепят участниците във форума.

Екологичните проблеми също бяха коментирани. Д-р Антония Илиева представи резултати от изследвания на микропластмасовите частици в морската вода, взета от четири точки по българското крайбрежие.

През лятото на 2025 г. най-високи количества микропластмасови частици са отчетени в района на Ченгене скеле, а най-ниски – при Солниците, сочат данните. Поставен беше същественият въпрос как научните резултати могат да се превърнат в конкретни действия и работещи местни политики.

Проф. Севдалина Турманова акцентира върху необходимостта от ограничаване на пластмасовото замърсяване и даде за пример остров Света Анастасия, където са въведени ограничения за използването на пластмасови изделия и са намерени алтернативи. Общият извод е, че

опазването на морската среда изисква не само научни изследвания, но и последователна политика, контрол и промяна в потребителските навици.

Обобщението на 18-ото издание на кръглата маса показва, че Черно море е много повече от географско пространство. То е общ ресурс, обща отговорност и възможност за развитие, която изисква сътрудничество между държавите, университетите, бизнеса, институциите и гражданите.

„Шестте черноморските страни, около които се формира Черноморският регион, са съседи завинаги – факт, който не може да бъде заличен от нито една политическа доктрина, идеология или временна коалиция. Този географски детерминизъм е фундаменталната реалност, която не може да бъде пренебрегвана. Могат да се променят закони, търговски споразумения и политически системи, но не може да се преместват  държави. Това прави Черно море винаги да бъде споделено пространство, това е и причината Черноморският институт да го определи като „споделено море“, категорична е проф. Любчева.

Сигурността, енергетиката, продоволствените ресурси, биоразнообразието и чистотата на морската вода не са отделни проблеми. Те са взаимно свързани части от един общ въпрос – какво Черно море ще оставим на следващите поколения, категорични са участниците във форума.

А участието на младите хора показа, че те могат да бъдат не само наследници на това богатство, но и активни участници в неговото опазване и развитие.

Морето може да бъде граница, когато държавите го превръщат в пространство на противопоставяне. Но може да бъде и врата – към науката, сътрудничеството, мира и едно по-устойчиво бъдеще.

Your Image Description

Свързани статии:

Първо СУ „Св. Седмочисленици“ в Търговище празнува 180 години Как говорят умните пари? Второкласниците от 128. СУ „Алберт Айнщайн“ в София знаят отговора Дупнишки ученици поставят рекорд в национално военно обучение В ОУ „Св. Иван Рилски“ в Хасково учениците влизат в ролята на репортери, редактори и създатели на дигитално съдържание

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: monitoringБургаски мостмирътнационална кръгла масаопазване на околната средаРегионитериториитеустойчиви решенияученициЧерно море – хоратаЧерноморски институт

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Европа поставя училището в центъра на отговора на кризата с уменията

Последни публикации

  • Ученици проектират нов живот за Бургаския мост
  • Европа поставя училището в центъра на отговора на кризата с уменията
  • Как си, брат?
  • Зам.-министър д-р Таня Панчева отличи победители в конкурса „Изучаваме света с ГИС 2026“
  • Близо 8% ръст на средствата за научноизследователска и развойна дейност
  • Кога трудовият договор може да бъде променен без съгласие на работника?
  • Снимка на броя: „Код: Четене“
  • Кабинетът одобри 5,33 млн. евро за фабриката за изкуствен интелект BRAIN++ и надграждане на суперкомпютъра Discoverer+
  • Когато архитектурата проговори на езика на философията (Галерия)
  • Министерският съвет отпусна над 8 млн. евро за спорт и изкуства в училища
  • Правителството одобри над 3,6 млн. евро по програми за развитие на образованието
  • Европа обсъжда училището на бъдещето
  • Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ в Разград открива своя пети символ
  • Ученици представят 41 научни проекта в областта на природните науки и екологията
  • Зам.-министър Таня Панчева: Промяната на учебните програми е една от важните реформи пред нас
  • България отбелязва 27. световен ден на географските информационни системи с близо 1000 участници
  • Малки актьори опознават света на театъра в ДГ „Елена Грънчарова“ в Горна Оряховица
  • Над 800 деца и ученици със специални образователни потребности получават подкрепа от Регионалния център в София
  • Редките болести съвсем не са толкова редки
  • Над 6 млрд. евро за образование и наука в бюджет 2027
  • МОН: Кметът на Доспат блокира директорски конкурс за училище в общината
  • Зам.-министър Таня Панчева: Ще търсим отговорност на всички нива за случая в Бояново

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2026 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2026 Национално издателство "Аз-буки"