Над 800 студенти ще ползват новия кампус на УНСС и МУ

Над 800 студенти ще могат да се възползват от новия кампус между блокове 24 и 25 на Университета за национално и световно стопанство и Медицинския университет – София, в столичния Студентски град. Новото пространство бе официално открито в присъствието на министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев, представители на ръководствата на двете висши училища, местната власт и студенти.

Министър Вълчев постави новия кампус в по-широкия контекст на промяната на университетската среда.

„С тези кампуси действително се връща една нормална академична среда, където младите хора да могат да живеят, да се подготвят, да спортуват и да се чувстват в защитено пространство“, заяви просветният министър.

По думите му подобна среда създава условия за общност и за контакти между студенти от различни висши училища. Може да допринесе както за по-доброто качество на обучението, така и за пълноценното прекарване на свободното време.

Кампусът е изграден със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост, а общата стойност на проекта е 2 041 991,77 евро.

Това е третият и последен от студентските кампуси, предвидени за изграждане по Плана.

Новата придобивка предлага възможности за спорт, отдих, културни прояви и общуване. Изграден е стрийт фитнес, поставени са маси за шах и табла, спортното игрище е снабдено с фотоволтаици. Произведената от тях електроенергия се използва за осветлението на кампуса.

Обособена е и галерия за различни културни събития, както и необходимите обслужващи помещения към спортното игрище. Кампусът разполага с видеонаблюдение, озеленени площи и 14 паркоместа. По думите на ръководителя на проекта проф. Цветана Стоянова, зам.-ректор на УНСС, паркоместата са изпълнени допълнително от строителната фирма.

Основните ползватели на новата среда ще бъдат над 800 студенти, настанени в двата съседни блока, но пространството ще бъде достъпно и за останалата студентска общност.

Особено внимание при планирането е отделено на бъдещата поддръжка на изграденото. На територията са предвидени павилиони, които на по-късен етап могат да бъдат използвани за търговска дейност. Тъй като кампусът е финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост, през първите три години подобна дейност няма да бъде разрешена.

След изтичането на този период идеята е приходите от павилионите да подпомагат издръжката на пространството.

проф. Цветана Стоянова, зам.-ректор на УНСС, ръководител на проекта

„Идеята е да има устойчивост – не само да го изградим, да отрежем лентата и след два месеца всичко да е потънало в трева и никой да не го поддържа“, коментира пред „Аз-буки“ проф. Стоянова.

Засега за управлението на кампуса отговаря УНСС. След официалното му откриване разходите по поддръжката ще бъдат поделени с Медицинския университет – София, до момента, в който стане възможно част от тях да бъдат покривани чрез приходи от търговска дейност.

От идея през 2023 г. до ново пространство за студентите

Подготовката на проекта започва през 2023 г., когато УНСС е определен за бенефициент за изграждането на един от трите кампуса. Осъществяването му обаче се оказва свързано с редица административни и инфраструктурни препятствия.

„Започнахме с голям ентусиазъм, но в хода на работата се установиха доста съществени трудности“, разказа проф. Стоянова при откриването.

Сред тях са забавяне на подробния устройствен план, процедурите по уведомяване на собствениците, обжалване, както и установяването на инфраструктура – топлопровод, която не е била отразена в официалната документация.

Предисторията на облагородяването на самия терен е още по-дълга. Кметът на район „Студентски“ Петко Горанов припомни, че процесът започва още през 2010 г. с приемането на новия план за кв. „Студентски град“. Следват осем години без кадастрална карта до възстановяването ѝ през юли 2020 г. и сложни преговори със собственици на частни имоти, за да може да бъде изработен подробен устройствен план и територията на бъдещия кампус да остане държавна собственост.

По думите му реализирането на проекта е резултат от взаимодействието между университетите, Министерството на образованието и науката, областната администрация, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и местната власт.

Третият кампус завършва програмата по Прана за възстановяване

Новият кампус между блокове 24 и 25 е последният от трите, предвидени за изграждане със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Първият – около блокове 7, 8 и 9, с бенефициент Софийския университет „Св. Климент Охридски“, бе открит през лятото. Вторият е свързан с Висшето училище по телекомуникации и пощи, а кампусът на УНСС и Медицинския университет – София, завършва предвидения цикъл.

На този етап по Плана за възстановяване и устойчивост не са предвидени средства за изграждането на други подобни кампуси, уточни пред „Аз-буки“ проф. Стоянова.

„Планът за възстановяване приключи, но не би трябвало да приключат инвестициите“, отбеляза тя и изрази надежда подобни възможности да има и по бъдещи програми.

С необходимостта инвестициите да продължат, свърза изказването си и кметът на район „Студентски“. Според Петко Горанов след финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост трябва да се види и бъдещият ангажимент на държавния бюджет към Студентски град, тъй като районът „далеч не е само територия с местно значение“.

За ректора на УНСС проф. Димитър Димитров новата придобивка има и личен оттенък – като студент той самият е живял две години в блок 24.

Според него университетите не могат да учат младите хора да бъдат ефективни, добри лидери и професионалисти, без самите те да им дават пример чрез средата, която създават.

„Средата, всичко трябва да бъде красиво, да бъде функционално, да бъде естетично“, заяви проф. Димитров и подчерта значението на кампусите за чувството на студентите за принадлежност към университета.

Промяната е особено видима за самите млади хора. Председателят на Студентския съвет на УНСС Калоян Стефанов си спомни, че когато идва да учи през 2020 г., на мястото на днешния кампус е имало бурени и кал.

Шест години по-късно теренът вече е пространство за спорт, отдих и общуване, което според него ще може да се използва не само от студентите в блокове 24 и 25, а от цялата студентска общност.

Над 100 млн. евро предстоят за модернизиране на висшите училища

Новият кампус е само част от инвестициите във висшето образование и науката, подчерта изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ Иван Попов.

По думите му над 100 млн. евро са предоставени за създаването на изследователски висши училища, а с над 200 млн. евро са финансирани 22 високотехнологични центъра за върхови постижения и компетентност. Други 100 млн. евро са насочени към студентски практики.

В началото на новата академична година предстои сключването и на договори за над 100 млн. евро за модернизиране на висшите училища.

Чрез бъдещите проекти ще се разработват нови компетентностно базирани бакалавърски и магистърски програми, ще се насърчава сътрудничеството между университетите и ще се разширяват възможностите за обучение на английски език и в дигитална среда.

Според Иван Попов трите нови кампуса имат и символично значение, защото „начертават пътя“, по който трябва да продължи преобразяването на Студентския град в академично средище.

С откриването на третия кампус една програма за обновяване на студентската среда приключва. Но въпросът, поставен от участниците в церемонията, остава отворен – дали създаването на модерна академична среда в Студентския град ще продължи и след края на финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост.