Форум на учени ще търси начини да стимулира изучаването на класическите езици

Годишната конференция на Euroclassica – Европейската федерация на асоциации на преподаватели по класически езици, се провежда от 19 до 21 август в София.

България е домакин чрез своя представител във Федерацията – АРУКО (Асоциация за развитие на университетското класическо образование). Целта на сдружението е да развива изучаването, преподаването и научната работа върху класическите езици.

В конференцията участват над 40 гости от чужбина. Основната цел на събитието е да се оцени състоянието на класическото образование в Европа в светлината на традициите и последните инициативи в това отношение. Тя се осъществява с институционалната, организационна и финансова подкрепа на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на Община Пловдив. Темата на форума тази година е „Класическите езици между училището и университета“.

„Тази тема е много гореща – как да се преодолее тази пропаст в преподаването на класически езици между гимназиите и университетите? Всички знаем, че без класически езици, без класическо образование цивилизацията, като цяло, би била невъзможна. Нашата голяма задача днес е да убедим обществото, че децата ни трябва да продължат да изучават езиците, културите, идеите – всички тези знания, които идват от древността“, изтъкна в своето приветствие към участниците във форума зам.-ректорът на Софийския университет проф. Мадлен Данова.

И допълни: „Вярвам, че това е велика мисия, и наистина се радвам да видя толкова много млади хора тук. Тази година има подновен интерес към класическите изследвания и наистина сме много щастливи. Да се надяваме, че това е един вид ренесанс на класическите изследвания, на който ще бъдем свидетели през следващите години.“

„Преди две години от Асоциацията поканихме председателя проф. Кристиан Лаес, който дойде в България и за една седмица посети много училища, Софийския университет, Нов български университет, включително училище и в Пловдив“, каза за „Аз-буки“ Димитър Драгнев от организационния екип на събитието. Организирана е и една по-малка конференция за класическото образование. Тогава всъщност се появява възможността България да стане домакин и на голямата конференция на „Еврокласика“ тази година.

„Страната ни исторически до 1945 г. има сериозно класическо образование. Класическите езици са били в основата на средното образование и донякъде и на висшето образование, защото не е можело да учиш висше образование в определени специалности без класически езици. След това по политически причини те претърпяват удар“, коментира Димитър Драгнев.

И добави, че в резултат страните в Западна Европа имат процентно много повече ученици, които изучават днес класически езици. Но от друга страна, в България има възможности, защото има утвърдени учебни програми за всички видове подготовка. Има училища, в които се поддържат занимания по интереси, най-вече за латинския език.

„Нашата асоциация АРУКО се стреми повече ученици и студенти да имат възможност да изучават сериозно класически езици в България. Преподавам латински език в 9. френска гимназия и смея да твърдя, че има интерес. Има и съответните резултати – награди от международни конкурси, ученици, които впоследствие продължават образованието си в най-добрите университети в България и в Европа“, заяви той.

Димитър Драгнев подчерта, че той и неговите колеги се надяват, че и след предстоящите промени в Закона за предучилищното и училищното образование ще се създадат по-добри възможности на учениците, за да могат да изучават латински и старогръцки.

Според него евентуалното намаляване на часовете по езици няма да се отрази добре на езиковите гимназии.

При тях е много важно интензивното изучаване на чужд език, за да могат после учениците да се развиват в каквато област искат.

С промените на Закона се предлага и

създаването на профил класически,

което би трябвало да е стъпка в институционалното утвърждаване на това изучаване на латински и старогръцки език. Освен в столичните Френска, Класическа и Английска гимназия латински се изучава и в Националната природо-математическа гимназия, а до миналата година – и в 17. СУ „Дамян Груев“ в София, включително и в прогимназиален етап.

Латински се преподава и в Средното училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ във Варна, във Френския лицей в към посолството на Франция, както и в духовните семинарии в София и Пловдив. В Хасковската езикова гимназия има група по старогръцки език.

„Разбира се, трябва да споменем и специалността „Класическа филология“ в Софийския университет – подчертава Драгнев. – Това е място с над стогодишна история и е единственото, където се изучават филологически тези езици. Преподавам и в Нов български университет и през последните няколко години преподавах латински просто като чужд език, като един от езиците, които студентите могат да изберат.“