Продължава подкрепата за млади учени и постдокторанти

Държавата ще продължи да подпомага млади учени и постдокторанти, като подкрепя финансово тяхното кариерно развитие и стимулира научната работа в приоритетни области. Това предвижда публикуваният за обществено обсъждане проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на национална програма „Млади учени и постдокторанти 3“.

Основната цел на Програмата е

чрез основни и допълнителни възнаграждения да се привлече, задържи и развие ново поколение висококвалифицирани млади учени и постдокторанти

за осигуряване на качествено и устойчиво възпроизводство на научния потенциал за изследователска работа и за реинтеграция и професионална реализация на млади и перспективни научни кадри.

Положителните отзиви от участниците по първите две издания на Програмата потвърждават обоснованата потребност от продължаване на подкрепата им за развитие на научна кариера.

Срокът на изпълнение на третото издание на Програмата е от 2027 г. до 2030 г., а предложеният бюджет 8 000 000 евро, предоставен на два етапа – по 4 млн. евро през 2027 г. и 2029 г.

В проекта е въведен нов механизъм за определянето на организациите бенефициери и разпределението на средствата.

Право на финансиране имат всички висши училища и научни организации с програмна акредитация за образователната и научна степен „доктор“ от Националната агенция за оценяване и акредитация, подали заявление за участие в рамките на обявената процедура, включващо информация за броя защитили докторанти в периода 2021 – 2025 г., както и броя публикации в базите данни Web of Science и Scopus за същия период и отговарящи на условията за допустимост, с изключение на търговските дружества.

Подадената информация се верифицира от независими експерти,

работещи с базите данни, както и от Националния център за информация и документация. За всяка организация се определя комплексен коефициент, формиран от 50 на сто от относителния дял на организацията от общия брой защитили докторанти в редовна и задочна форма на обучение през последните 5 години за всички организации и 50 на сто от относителния дял на организацията от общия брой научни публикации, индексирани в базите данни Web of Science и Scopus през последните пет години за всички организации.

Новият подход отразява реалния резултат от подготовката и развитието на научни кадри и измерва ефективността на научноизследователската и обучителната дейност на организацията, се посочва в мотивите към проекта.

Предвид спецификата на художественотворческите висши училища и факта, че техните основни академични резултати се реализират под формата на художественотворчески продукти, а не чрез публикационна активност, при определяне броя на бенефициерите по Програмата за тази група висши училища няма да се прилага показателят „научни публикации“.

Вместо него се отчита само „броят на успешно защитилите докторанти като обективен и сравним показател за академичен капацитет, качество на обучението и принос към подготовката на ново поколение изследователи и творци.

Предвижда се средствата по Програмата да се разпределят между класираните организации пропорционално на стойността на получения комплексен коефициент.

Размерът на предоставеното финансиране за всяка заявила участие организация не може да бъде по-нисък от средствата, необходими за назначаването на един постдокторант за срок от шест месеца при условията на Програмата.

В случаите, когато изчисленото по методиката финансиране е под този размер, на съответната организация се предоставя минималното финансиране, а останалият финансов ресурс се разпределя между останалите организации пропорционално на стойността на комплексните им коефициенти.

Националната програма е разделена на два модула – „Млади учени“ и „Постдокторанти“, като разпределението на средствата по тях става от организацията бенефициер.

Цел на модул „Млади учени“ е привличането и задържането на перспективни млади хора за научноизследователска работа, както и увеличаване броя на младите учени в страната чрез осигуряване на по-привлекателни възнаграждения.

Назначенията са за минимум 6 месеца.

Месечното възнаграждение на новоназначен млад учен е 2100 евро

с включения разход за осигуровки за сметка на работодател при ангажираност на пълен работен ден от 8 часа. В случай на намалена часова ангажираност заплащането е пропорционално на часовете. За изпълнение на научноизследователските задачи са допустими разходи до 20% от сумата за възнаграждение, като те не са част от него.

Целта на „Постдокторанти“ е да стимулира както млади учени с придобита образователна и научна степен „доктор“ да провеждат висококачествена изследователска дейност в български висши училища и научни организации, така и да повиши научното ниво на организациите бенефициери. Изисква се минимум 50% от назначените постдокторанти по модула да са външни за организацията бенефициер.

В този модул задължително се кандидатства с подаване на проектно предложение, чийто срок за изпълнение е минимум 6 месеца с възможност за продължение в рамките на периода на изпълнение на Програмата.

Месечното възнаграждение за новоназначени в организацията бенефициер постдокторанти е 2900 евро

с включения разход за осигуровки за сметка на работодател при ангажираност на пълен работен ден от 8 часа. В случай на намалена часова ангажираност заплащането е пропорционално на часовете. До 15% от сумата за възнаграждение се допускат разходи за мобилност, като тези разходи се планират отделно, а до 25% – за разходи за материали и консумативи, необходими за осъществяване на научните изследвания и за публикации в списания с отворен достъп.

При назначаване на постдокторант от друга държава или от друго населено място се отпускат допълнително до 500 евро месечно за квартирни разходи.

Първите две издания в цифри

В мотивите към проекта се посочва успешното осъществяване на първите две издания на Програмата за подпомагане на млади учени и постодокторанти.

В рамките на първата НП „Млади учени и постдокторанти“ (2018 – 2021) общият бюджет за възнаграждения на участниците бе в размер на 15 млн. лв., като по нея са стимулирани над 1000 млади учени и над 850 постдкторанти от общо 17 организации бенефициери.

Най-голям брой млади учени са подкрепени в Българската академия на науките – 371, а най-голям брой постдокторанти – в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ – 281.

Индикаторите за изпълнението – брой публикации в индексирани и реферирани издания, участия в конференции, извършени проучвания и изследвания, в повечето случаи надвишават заложените.

Второто издание на Програма „Млади учени и постдокторанти“ отново има бюджет от 15 млн. лв., като в периода от 2022 до 2025 г. са финансирани близо 1000 млади учени и над 600 постдокторанти. Бенефициери по Програмата пък са 30 организации, сред които БАН, Селскостопанската академия, Военномедицинската академия, Националният център по заразни и паразитни болести, Националният институт по метеорология и хидрология и 25 държавни висши училища.

Свързани статии:

22 университета подготвят бъдещи учители чрез иновативни образователни технологии Учители в Сливен: Проект „Успех за теб“ е шанс за всяко дете от уязвими групи Още три висши училища с общ изпит по математика България е лидер по дял чуждестранни студенти по медицина