Повече отпуск за хора с намалена работоспособност

Правото на отпуск е едно от основните права, гарантирани от Кодекса на труда. За хората с трайно намалена работоспособност този въпрос е още по-важен, тъй като законът предвижда за тях специална закрила и по-благоприятни условия.

Освен обичайния минимален платен годишен отпуск тези работници и служители имат право на повече дни почивка,

които да подпомогнат възстановяването им и по-добрия баланс между работа и личен живот. В следващите редове ще разгледаме колко точно дни отпуск се полагат на лицата с ТЕЛК 50% и над 50%, какви са особеностите при тяхната организация и дали е възможно да се договорят още допълнителни дни.

Съгласно Кодекса на труда работниците и служителите с трайно намалена работоспособност от 50 и над 50% имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Тоест заради това, че са с трайно намалена работоспособност, тези лица имат право на 6 дни повече от основния платен годишен отпуск, установен в минимален размер от Кодекса на труда на 20 работни дни.

Отпускът, на който имат право работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, по съществото е основен платен годишен отпуск и се ползва на специално предвидено за това правно основание (в 26-те работни дни са включени и 20-те работни дни по чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда).

По-голям размер на този вид отпуска може да се уговори в колективния трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

Предвиденият платен годишен отпуск, в размер не по-малко от 26 работни дни, се явява основен за работниците и служителите с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност и те имат право на него отделно и независимо от правото им на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден.

Според закона работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите, може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден поради особения характер на работата.

Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден. Работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни след изтичането на работното време да изпълняват трудовите си задължения.

Извършената от тях „в повече“ работа се компенсира с допълнителен отпуск,

а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Минималният размер на допълнителния платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден е 5 работни дни, като по-голям размер може да се уговаря в колективен или индивидуален трудов договор.

Следователно, ако длъжността на лицето е включена в такъв списък, то ще има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 5 работни дни, а в по-голям размер, ако това е уговорено в колективния или индивидуалния трудов договор.

В заключение следва да се има предвид, че предвиденият платен годишен отпуск, в размер не по-малко от 26 работни дни, се явява основен за работниците и служителите с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност и те имат право на него отделно и независимо от правото им на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден, установен в разпоредбите на Кодекса на труда.

Справка: чл. 155 – 156 от Кодекса на труда; чл. 139а от Кодекса на труда; чл. 319 КТ чл. 7 от Кодекса на труда.