Новата реалност изисква и нови професии

Петър Петров е заместник-директор на по учебната дейност и учител по професионална подготовка в Професионалната гимназия по електротехника и електроника „Константин Фотинов“ в Бургас. Тази година той получи наградата „Константин Величков“ на Министерството на образованието и науката в категорията „Работа с ученици с изявени дарби“. Има принос към формирането на нови професии в направленията, свързани с програмиране и електроника. В периода от 2016 г. до днес неговите възпитаници са завоювали множество призови места в състезателните програми за ученици.

Как точно се формират нови професии?

С този въпрос се обърнахме към Петър Петров.

Почти веднага след като започва кариерата си като учител излиза нова за времето професия – „Приложен програмист“. Едновременно с това е създадена и Националната програма „Обучение за ИТ умения и кариера“ на МОН, по която той работи усилено от самото ѝ начало. Новата професия изисква и разработка на учебни програми за отраслова и специфична професионална подготовка. През 2017 г. се прави първата по-сериозна актуализация на професиите, свързани с ИТ индустрията, и се появява новата професия „Приложен програмист“.

„Всъщност аз идвам от ИТ бизнеса, имам опит като софтуерен инженер – разказва Петър Петров. – И първата година, когато постъпих на работа като учител, се почувствах възмутен от това, което учеха децата в тогавашната паралелка по професия „Програмист“. Те учеха съвсем малко програмиране и доста повече работа с потребителски софтуер – офис пакета или пък софтуери за обработка на изображения. Те просто не учеха програмиране на по-сериозно ниво.

Това беше дефицит на старите типови учебни планове и съответно на учебните програми – не бяха синхронизирани с бизнеса.“

През 2017 г. с началото на НП „Обучение за ИТ умения и кариера“ и с появата на новата професия „Приложен програмист“ в МОН започва процес по актуализиране на типовите учебни планове на всички професии от направление „Компютърни науки“. Петър Петров влиза в колектива, който изготвя обучителни електронни учебни материали, като презентации и упражнения за НП „Обучение за ИТ умения и кариера“, по които да учат учениците в останалите училища в страната. Най-важната задача, която си поставят тогава експертите, е това, което ще учат децата, да бъде съобразено с реалните нужди и търсения на ИТ бизнеса.

„Смея да твърдя, че доста добре се справихме със задачата – подчертава зам.-директорът. – Направихме материали, които не само в рамките на Националната програма, но и във всичките професионални гимназии и средни училища, които започнаха прием по професиите „Системен програмист“, „Приложен програмист“, допринесоха учителите да имат по-добра подготовка. Тъй като имаше доста голям проблем с подготовката на учителите. По старата учебна програма те изучаваха приблизително между 5 – 10% от материала спрямо това, което предполагаше новата учебна програма.

Колегите имаха нужда от помощ, от съвети, от материали.“

По време на работата по Програмата в доста градове в страната се изгражда общност от учители, които са преподавали по нея. Част от членовете на тази общност имат опит от реалния ИТ бизнес, имат наблюдения какво е необходимо. Впоследствие, с привличането на нови учители в резултат на вдигането на заплатите в системата на образованието, тази общност се разширява.

През 2020 – 2022 г. на дневен ред се появява проблемът с националните изпитни програми. Първите ученици, приети по НП „Обучение за ИТ кариера“, се обучават в 3-годишен курс – те учат X, XI и XII клас. Приетите през учебната 2017/2018 г. завършват през 2020 г. И се появява остра нужда от национална изпитна програма.

„Тогава отново влязох в колектива, който я състави – казва Петър Петров. – Това беше първият ми по-сериозен принос в начинанието, макар и като млад учител, благодарение на това, че съумях да използвам опита, натрупан в ИТ бизнеса и от работата ми по моята докторантура на тема за изкуствения интелект и софтуерните технологии.“

През 2023 г. МОН започва проекта „Модернизиране на професионалното образование и обучение“.

Петър Петров и другите експерти искат да актуализират и надградят това, което са постигнали.

Формирани са секторни съвети на уменията. Това всъщност са работни групи от специалисти както от бизнеса, така и от професионалните гимназии и висшите училища, за да има диалог как да се развива съответното професионално направление в даден сектор. Петър Петров е част от секторния съвет по електроника, информатика и информационни технологии. В резултат на работата на секторните съвети в началото на новата 2024/2025 учебна година МОН пуска нов актуализиран списък на професии за професионално образование и обучение.

„Въпреки недостига на учители, въпреки всички предизвикателства, оказа се, че на доста места в страната има колеги, които дори не чак толкова перфектно, колкото им се иска, но успяват да правят чудеса с децата – подчертава зам.-директорът. – Все повече деца завършват паралелки „Приложен програмист“ или „Системен програмист“. Намират си добре платена работа, продължават висше образование в тази сфера. Поддържам тесни контакти с хората от Факултета по математика и информатика на Пловдивския университет, тъй като съм негов възпитаник. Те споделят, че има драматична разлика между учениците, които са изучавали програмиране в такива професионални паралелки, и останалите. Тези паралелки дадоха добър тласък на ИТ индустрията, която се разви много в последните години и продължава да се развива дори в смутните времена, в които живеем. Има още потенциал за развитие, появяват се технологични новости – дори формират една нова форма на реалност, в която живеем.“

В секторния съвет по електроника, информатика и информационни технологии се обсъжда колко учители има за тези професии, с каква база разполагат и какви са нуждите на ИТ индустрията, които се очертават в следващите години. Това, което прави секторният съвет, е да формира няколко нови професии, които нямат аналог до този момент. Те са резултат на технологичния напредък и са потенциал България да бъде поставена на картата редом с най-развитите държави.

В световен мащаб в ИТ индустрията конкуренцията е голяма.

Досега България е позиционирана добре заради максимата, че сме евтина работна ръка. По отношение на ИТ индустрията вече не сме евтина работна ръка, но със сигурност сме качествена. И това е нашата ниша на конкурентоспособност.

„България има специалисти на световно ниво – казва Петър Петров. – Трябва да продължим да бъдем конкурентоспособни, тъй като и нашите съседи – страните от Източна Европа, също заявяват сериозни амбиции. Големи компании отварят офиси в Румъния, Гърция, Сърбия. От тази гледна точка, не можем да си позволим лукса да лежим на стари лаври, тъй като този бизнес е много динамичен.“

При създаването на нови професии се формират няколко основни направления. Едното е свързано с навлизането на изкуствения интелект и роботиката. Двете неща заедно формират понятието „интелигентни системи“. Една такава система може да има роботизирана част, както и софтуерна. Идеята на секторния съвет е да се направи по-обща професия, която да позволява човек да работи както в сферата на роботиката, така и на изкуствения интелект – да създава големи езикови модели или приложения с компютърно зрение. Децата, които я завършат, ще могат да работят различни приложения с форма на изкуствен интелект, както и цялостни технологични решения.

„Имаме например една ябълкова градина – обяснява Петър Петров. – Искаме да направим предварителен контрол на ябълките – дали са в добър вид. Най-лесно е да викнем човек и той да ги сортира. Но това спокойно може да се прави и от машина с модул за компютърно зрение и анализ на изображения в реално време. Може да се определи качеството, както и да се прогнозира кога ще се развали една ябълка.“

Той посочва, че през 2020 г. се появяват две професии по стария списък – „Програмист на изкуствен интелект“ и „Програмист на роботи“. В гимназията, в която работи, има обучение по втората.

„Учебната програма е създадена от специалисти от Института по роботика на БАН, но по някаква причина е допуснат сериозен дефицит.

Тя е направена така, че „Програмист на роботи“ да бъде насочена преди всичко към софтуера. А всъщност роботиката, като дисциплина, трябва да е насочена много повече към електрониката. Към това да можеш да поддържаш една роботизирана система както на софтуерно, така и на хардуерно ниво. В България все повече навлизат индустриалните роботи, които изискват определено ниво на компетенции от страна на персонала, който ги поддържа. Идеята е те да имат добри познания по електроника“, посочва Петров.

В списъка е добавена и друга професия, каквато досега не се е появявала в средното професионално образование –„Интегриране на дигитални технологии“. Тя ще подготвя хора, които да предлагат решения за оптимизиране на процеси.

До момента най-големият проблем на професиите, свързани с компютърните технологии, които се изучават в училище, е, че те обхващат 1/3 от това, което се случва в ИТ индустрията.

Такъв дефицит се наблюдава и при уеб дизайна

– по стария списък има професия графичен дизайн. Но дизайнът на софтуерни продукти е специфичен и изисква знания и за начина, по който се употребява софтуерът, а не само как изглежда. Затова е прибавена и професия, която се нарича „Потребителски интерфейс и ползваемост на софтуер“. По нея ще се подготвят специалисти, които не просто ще създават някакъв софтуер, който работи. Той трябва да бъде и удобен за потребителите си. Друга нова професия е „Дизайн на дигитални и печатни медии“. Първоначално идеята бе тя да е насочена към уебдизайна. Но бъдещето е доста несигурно и от секторния съвет възприехме философията на МОН, че тези професии трябва да бъдат широкопрофилни. Затова е добавен и печатът.

Друга много важна професия, свързана с правилното функциониране и качеството на софтуер, е „Осигуряване на качеството на софтуер“. Тъй като софтуерът става все по-важна част от нашето ежедневие, трябва да има контрол върху него, категорични са специалистите. Отделна професия ще има за информационна инфраструктура – сървъри, облачни системи. Запазва се професията „Приложен програмист“, но вече се нарича „Разработка на софтуер“.