МОН предлага единна система за проследяване на детското развитие

Въвеждането за първи път на единен национален стандартизиран инструментариум за проследяване развитието на децата в предучилищното образование, утвърден от министъра на образованието и науката, предвижда публикуваният за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №5 от 2016 г. за предучилищното образование.

Проследяването на цялостното развитие на детето ще се извършва чрез установяване на постиженията му в следните области – двигателно развитие, фина моторика, практически умения, познавателно развитие, езиково развитие и социално-емоционално развитие.

Промяната се прави с оглед на това

всички педагогически специалисти да работят по еднаква методика и критерии,

а развитието на всяко дете ще може да се проследява още от постъпването му в детската градина. Електронната среда на МОН ще подпомага прилагането на новата методика и проследяването на напредъка на детето във времето.

Предложеният инструментариум е разработен по Националната програма „Хубаво е в детската градина“ на МОН. Инструментите са апробирани в над 470 детски градини в страната с 2093 деца от първа и 2099 деца от четвърта възрастова група. За прилагането им вече са обучени близо 500 педагогически специалисти.

Важно е да се подчертае, че

инструментариумът не служи за оценяване на децата и няма диагностичен характер.

Неговата цел е да подпомага учителите при планирането на педагогическата работа и прилагането на индивидуален подход към всяко дете, както и да дава на родителите по-пълна информация за неговото развитие. При установяване на затруднения той ще помага да се прецени необходимостта от допълнителна подкрепа, отбелязват от МОН.

Установяването на постиженията на детето ще става в началото и в края на учебното време,

но не по-късно от един месец след началото и не по-рано от един месец преди неговия край. То се извършва чрез наблюдение на детето в естествена среда и чрез кратки, лесни за изпълнение задачи. Акцентът е върху обичайното поведение на детето, а не върху единично представяне.

Целта е да даде на учителя обективна първоначална информация за развитието

и да подпомогне успешната адаптация към новата образователна среда. Предвиден е специален раздел за индикации, които могат да бъдат сигнал за необходимост от допълнително наблюдение или подкрепа. Това ще позволи евентуални затруднения да бъдат установявани по-рано, родителите да получават навременна информация и при необходимост да бъде планирана допълнителна подкрепа за детето.

При установяването на постиженията на детето в края на четвърта възрастова група се установява и готовността му за постъпване в училищното образование, пише още в проекта. Инструментариумът ще позволи да бъдат отчетени както силните страни на всяко дете, така и областите, в които то среща затруднения.

Така при постъпването в I клас учителите ще разполагат с много по-пълна информация за индивидуалните потребности на детето и ще могат да планират работата си спрямо тях – както за преодоляване на установени затруднения, така и за развитие на неговите силни страни. Това ще създаде условия за по-индивидуален подход към всяко дете още от началото на училищното му обучение.

Родители, които желаят децата им да постъпят в I клас от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 6-годишна възраст на детето, уведомяват за това директора на детската градина най-късно до един месец преди края на учебното време с цел установяване на готовността на детето за училищното образование. В тези случаи постиженията на детето и готовността му за училище се установяват чрез прилагане на стандартизирания инструментариум за четвърта възрастова група.

Инструментариумът ще се използва и за деца, които не са посещавали детска градина в България или идват от други държави.

Важен акцент е възможността за ранно откриване и проследяване на езиковите дефицити още от детската градина. На тази основа се изгражда и цялостна система за преодоляване на тези трудности с разбирането, че предучилищната възраст е период, в който децата развиват основни умения, необходими за успешното им обучение в училище.

При установяването на затруднения в езиковото развитие учителите могат да приложат методология за допълнително обучение по български език

и да осигурят обща подкрепа на детето, ако причините са свързани с невладеене на езика. Така ще се въведе последователен модел, при който още в предучилищна възраст ще се установява нивото на владеене на българския език, ще се осигурява необходимата подкрепа и ще се проследява дали тя дава резултати.

Предложените изменения предвиждат резултатите от проследяването да се въвеждат в Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование, което ще намали административната тежест, ще осигури проследимост на информацията и ще подпомогне анализа на данните при разработването на политики за повишаване качеството на предучилищното образование.

Анонимизираните обобщени данни могат да подпомагат разработването на национални и регионални политики,

насочени към подобряване качеството на предучилищното образование, планирането на квалификацията на педагогическите специалисти и насочването на ресурси към области, в които се установяват най-големи потребности, се посочва още в документа.

Предложените изменения в Наредбата за предучилищното образование внасят повече яснота и по отношение на организацията на дневния режим в детските градини. И сега действащите правила предвиждат осигуряване на време и условия за почивка на децата, без да изискват задължителен следобеден сън. С предложените редакции това се посочва по-ясно, за да се избегнат различни тълкувания и да се даде възможност организацията на почивката да бъде съобразена с потребностите на децата.

С проекта се предлага също да бъде въведено минимално образователно изискване за заемане на длъжността „помощник-възпитател“ – завършено най-малко средно образование. Лицата, които към влизане в сила на промените заемат длъжност „помощник-възпитател“, но не притежават средно образование, запазват трудовото си правоотношение, предвижда проектът.

Проследяването на цялостното развитие на детето чрез установяване на постиженията му при условията и по реда на Наредбата започва да се прилага от учебната 2026/2027 г. – за децата от първа и от четвърта възрастова група, и от учебната 2027/2028 г. – за децата от втора и от трета възрастова група, предвиждат промените. Останалите изменения влизат в сила от деня на обнародването на Наредбата в „Държавен вестник“.

Свързани статии:

Над 4000 безплатни летни занимания за деца и ученици в програма на МОН МОН обяви датите за допълнителните матури Ученици от единствената гимназия по каменообработване на Балканите представиха свои творби в МОН Силен старт за деца и родители в ДГ „Брезичка“ в Сливен