Дуалните паралелки могат да започват и след X клас

Паралелки, в които учениците се обучават в дневна форма, могат да преминат към дуално обучение след X клас. Нормативната възможност вече съществува, но все още не се използва достатъчно. Това подчерта Ваня Тивидошева, директор на дирекция „Професионално образование и обучение“ в МОН, на годишната национална конференция по програма ДОМИНО-2. Според нея този механизъм може да даде нов тласък на обучението чрез работа, ако училищата и работодателите проявят повече активност на местно равнище.

След X клас учениците са по-наясно с интересите си, а компаниите могат да ги включат в обучение на работното място още през следващата учебна година. Така работодателят има по-кратък хоризонт за планиране, вместо да заяви потребност при приема в VIII клас и да изчака няколко години до началото на практическото обучение.

„На практика, все още не работи така, както ни се иска да бъде“, посочи Тивидошева. МОН ще продължи да насърчава използването на възможността, но решаващо остава взаимодействието между професионалните гимназии и фирмите.

Възможността е въведена с нормативни изменения от август 2024 г. в Наредба 10 за организацията на дейностите в училищното образование. Всички ученици от една дневна паралелка могат да променят формата си преди втория гимназиален етап при заявка от работодател партньор и при спазване на законовите условия. Промяната се разрешава от началника на РУО по мотивирано искане на директора.

Форумът „Укрепване на дуалното образование в България: Швейцарски опит за споделено управление на системата за умения“ събра в София представители на институции, работодателски организации, професионални училища и швейцарски експерти.

Повече осмокласници избират обучение чрез работа

От 353 ученици в пилотната фаза през 2015 г. дуалното обучение у нас вече обхваща над 11 000. По думите на Тивидошева общият им брой не се променя съществено от учебната 2022/2023 г. насам.

При приема в VIII клас обаче има положителна промяна. През учебната 2026/2027 г. в дуални паралелки се обучават 2653 осмокласници при 2184 година по-рано. Увеличението е около 21%. Тивидошева свърза този резултат и с обновяването на професионалното образование — новите професии, стандарти и учебни програми, които се прилагат за постъпващите в VIII клас.

За заместник-министъра на образованието и науката д-р Таня Панчева силното участие на бизнеса е едно от най-ценните качества на швейцарския модел. При откриването тя подчерта значението на ранната младежка заетост и устойчивите институционални партньорства. Според нея организираната индустрия трябва да допринася с експертизата си и за изготвянето на учебните програми.

Координатори във всяка област

Конкретно предложение за работа по места представи Васил Радойновски, ръководител на Звеното за координация и взаимодействие по ДОМИНО-2 към Българо-швейцарската търговска камара. То предвижда областни координатори и регионални клъстери за дуално обучение — партньорства на работодатели, които съгласуват потребностите си от кадри и участват в подготовката им.

В препоръчителния модел е заложена мрежа от 28 областни координатори. Те трябва да свързват работодателите, гимназиите, РУО, общините и браншовите организации. Сред задачите им са да привличат фирми, да помагат на училищата да намират партньори, и да съдействат за съвместното планиране на приема. Ще събират и данни за кадровите дефицити и потребностите на отделните сектори.

Първата фаза е разписана за 2026 г. и включва областни координатори във всички области и клъстери в един-два силни региона. За 2027 – 2028 г. е предложено разширяване до максимум 10 силни региона и евентуална регистрация на клъстерите като юридически лица с нестопанска цел. За 2028 – 2029 г. се предвижда национална асоциация на клъстерите, която постепенно да поеме функциите на Звеното за координация и взаимодействие.

Клъстерите трябва да формулират общите потребности от кадри, да участват в регионалното планиране на приема, да координират обучаващите фирми и да подпомагат малките предприятия чрез споделяне на ресурси. Чрез членски ресурс и кандидатстване по програми се търси устойчивост на партньорствата и след приключването на ДОМИНО-2.

Защо училищата и фирмите се разминават

Представеният от Радойновски анализ показва, че дуалното обучение се развива неравномерно. Резултатите зависят от икономическата среда в региона и от взаимодействието между участниците.

Училищата и бизнесът виждат препятствията от различни позиции. За гимназиите основният проблем е липсата на фирми партньори, докато работодателите поставят на преден план недостатъчната подготовка и мотивация на учениците. Компаниите се сблъскват и с недостиг на наставници и административна сложност. Затова осведомеността за възможностите на дуалното обучение, сама по себе си, не гарантира участие.

София-град, Софийска област, Габрово и Стара Загора са определени в анализа като области с по-силно развита среда за дуално обучение. Пловдив, Варна, Русе, Бургас и Шумен имат добри предпоставки, но частично използван потенциал. Затова се предлага дейностите да се съобразяват с условията във всяка област.

Качество и подкрепа за учениците

ДОМИНО-2 работи по четири компонента, представени от ръководителя на програмата Полина Златарска. Основен акцент е укрепването на участието и капацитета на бизнеса, така че той да се превърне в движеща сила за дуалното обучение. Този компонент е възложен на Българо-швейцарската търговска камара.

Второто направление е свързано с изследванията и доказателствата, върху които да стъпват образователните политики. В него участва екипът на проф. Урсула Ренолд. На Института по философия и социология към БАН е възложен преглед на публикациите за дуалното обучение от 2015 г. насам с акцент върху препоръките за политики.

Третият компонент обхваща качеството и социалната интеграция. Швейцарски инструмент за оценка на качеството ще бъде адаптиран към обучението в училище и на работното място. Чрез взаимно оценяване партньорите ще могат да установяват слабостите в съвместната си работа и да предприемат подобрения.

Предстои и пилотно прилагане на модел за специализирана подкрепа в две професионални училища в Сливен и Плевен. Златарска обърна внимание на учениците, които не успяват да достигнат XI и XII клас и обучението в реална работна среда. Индивидуалната и комплексна подкрепа трябва да им помогне да се справят с ученето и с изискванията на работното място. При подготовката е потърсена обратна връзка и от фондация „Дигнита“ и УНИЦЕФ.

Четвъртият компонент е комуникационен. Според Златарска част от заинтересованите страни все още не разпознават собствената си роля в развитието на уменията. Комуникацията трябва да им помогне да осъзнаят връзката с техните потребности и отговорности.

Какви умения ще са нужни след завършването

Проф. Урсула Ренолд от CEMETS Global Foundation и ETH Zurich постави темата за подготовката на кадри в контекста на изкуствения интелект. По думите ѝ дори устойчивата швейцарска система трябва да реагира на бързото развитие на технологиите.

Ренолд обърна внимание на разликата между скоростта, с която се появяват нови услуги и работни процеси, и времето, необходимо на хората да придобият нови умения. Пред образователните институции стои въпросът какво да преподават днес, за да могат завършващите да работят с технологиите утре. Ученето през целия живот, включително извън формалното образование, става необходима част от професионалното развитие.

Особено място в изложението ѝ заеха комуникацията, работата в екип и способността за адаптация. Според представените от нея наблюдения работодателите ценят тези умения, защото те позволяват на служителите да поемат различни задачи и да преминават между екипи и отдели. Учебното съдържание трябва да подготвя младите хора и за тази подвижност в професионалния живот.

Според Ренолд предприятията първи виждат промените в необходимите умения. Част от професионалното знание се придобива чрез практика с реално оборудване и конкретни производствени задачи. Участието на бизнеса в определянето на изискванията към квалификациите и оценяването създава доверие в подготовката на завършващите.

Връзката между образование и заетост открои и посланикът на Швейцария у нас Н.Пр. Пиер Хагман. Той посочи, че около две трети от младите хора в страната му избират професионално образование, а активното участие на частния сектор е съществено за неговото развитие. Първият проект ДОМИНО подпомогна въвеждането на модела в България, а продължението му го надгражда с акцент върху потребностите на работодателите.

Индивидуален подход към професионалната реализация

Социалното измерение на обучението чрез работа представи Люк Ламбер от швейцарския специализиран център за професионално обучение Le Repuis. Центърът работи и с хора с увреждания и подкрепя обучаеми, които срещат затруднения по обичайния път към професионална квалификация.

По данните, представени от Ламбер, подготовката продължава между две и четири години и се съобразява с индивидуалните потребности. Той посочи, че 54% от обучаваните продължават да работят във фирмите, в които са се подготвяли. Според него ползите от тази работа са едновременно социални и икономически.

„По-добрият достъп до качествено образование и заетост чрез ДОМИНО-2 може да допринесе за намаляване на социалните и икономическите неравенства“, подчерта и ръководителят на Швейцарския офис за сътрудничество Инанна Гьобел-Бьош.