Ева Папазова 1), Маргарита Бакрачева 2)
1)Институт за изследвания в образованието
2)Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/voc21-4.3dist
Резюме. Статията представя резултатите от адаптацията на Въпросника за измерване на дистрес на идентичността (Berman et al. 2004) за български условия с извадка от 202 изследвани лица на възраст от 17 до 30 години. Установи се висока надеждност на въпросника както за цялата скала, така и по отделните подскали. Статистическите анализи и процедури показват, че инструментът е надежден и валиден за български условия. Приложимостта на инструмента дава възможност за ориентиране на специалистите, работещи с юноши и младежи в степента на преживявана стабилност и нестабилност в процеса на личностна себерегулация и очертаване на основните сфери, в които е необходима подкрепа. В контекста на динамични промени, висок възприеман стрес, липса на възможност за стабилно дългосрочно ориентиране и период на удължено психосоциално съзряване 10-айтемната скала е лесен за администриране инструмент с диагностична и прогностична цел в индивидуалната и екипната консултативна практика.
Ключови думи: дистрес на идентичността; въпросник; адаптация; юноши; младежи
Свързани статии:
Публично-частното партньорство като отговор на предизвикателствата в образователния сектор
По някои въпроси за академичната глобализация и синергията в научните изследвания
Бинарният урок като средство за надграждане на задължителния образователен минимум по математика във втори клас
Умението на студентите да създават педагогическа ситуация по български език в детската градина в контекста на компетентностния подход
