Малина Димитрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2021-2-5-gudvaz
Резюме. За Иван Вазов сякаш всичко е издирено, написано и публикувано. Сред множеството литературнокритически изследвания, посветени на живота и творчеството му, както и публикациите с документален характер много рядко се споменава за връзката му с неговите преводачи и чуждестранни издатели, към които, смятам, че имаме културен и морален дълг. Сред всички обаче изпъква кореспонденцията между него и хърватина Фран Гундрум-Ориовчанин. Никой друг не е превел толкова Вазови произведения, колкото този хърватски книжовник. За съжаление, моето запознанство с архива на Фран Гундрум е косвено, но ще рискувам да поставя акцент върху преводаческата му практика, регламентирането на отношенията между двамата, дългогодишното им сътрудничество и рецепцията на творчеството на Вазов в Хърватия. Предложената интерпретация на „Преписката“ не претендира да изчерпва отношенията между двамата. Задачата ни е – въз основа личната кореспонденция, публикувана в том 10 на „Известия на Института за литература на БАН“ през 1961 г., между д-р Фран Гундрум и Иван Вазов – да направим опит да реконструираме преводните и издателските стратегии на Фран Гундрум.
Ключови думи: литературнохудожествено книгоиздаване; литературна класика; история на книгата; история на литературата; книгознание; литературно образование
Свързани статии:
Иван Д. Шишманов – европеизираният българин (Посвещава се на 160 години от рождението на проф. д-р Иван Д. Шишманов (22.06.1862 – 22.06.1928))
Новата парадигма в медицината
School Leadership
Етнопедагогически основания за внедряване на иновативни програмни системи в условията на междуетническа среда (историографски анализ)
