Екосистемни измерения на интегрираните политики и практики за подкрепа на личностното развитие в България

Силвия Николаева, Симеон Сапунджиев

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

https://doi.org/10.53656/str2025-4-7-eco

 Резюме.  Статията представя резултатите от проучването и критичния обзор на интегирани политики и добри практики за подкрепа на личностното развитие в България през принципите на екосистемната парадигма в социалните изследвания. Водещият изследователски въпрос предполага идентифицирането на екосистемните измерения на актуалните политики и практики, оценени чрез критериална скала, която интегрира екосистемни ценности и приоритети, кръговрат и равнища, мрежи и вериги, социален и екологичен отпечатък. Методологията се основава на анализа на стратегически, нормативни и институционални документи и доклади с изследване от типа case study на три добри социални практики за регионална подкрепа на различни целеви групи. Резултатите очертават сфери на значителен екосистемен напредък по отношение на стратегическото концептуализиране и нормативна рамка на интегрирани цели, ценности, приоритети и подходи. Същевременно на равнището на междусекторната (външна) екосистема на интегрираната подкрепа на личностното развитие все още са налице сериозни нормативни и приложни слабости и пречки, които ограничават тяхното въздействие, обхват и устойчивост.

Ключови думи: екосистема, интегрирани политики, интегрирани практики, подкрепа на личностното развитие, образование, социална работа

Свързани статии:

Образователни (транс)формации след COVID-19 – промени и възможности Измерения на ценностния подход в академичната подготовка и практиката на социалните работници Социалната педагогика в ХХІ век – в търсене на идентичност и метанаучни измерения Влияние на образованието и човешкия капитал върху формалната и неформалната икономика