Наталия Христова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2022-4-4-nh-lt
Резюме. Опирайки се на изследванията на Марта Нусбаум, статията съсредоточава вниманието си върху „опустошителната“ криза, която изживяват съвременните образователни системи, изразяваща се в последователното им подчиняване на доминиращата икономическа логика и произтичащото от това неглижиране на литературата в учебните програми. Според Нусбаум, ако тази тенденция продължи да се разраства, в близко бъдеще образователните системи ще произвеждат просто едни поколения от ефикасни машини, неспособни на човешка съпричастност.
Литературното образование обаче може не само да ни помогне в култивирането на съпричастността, на хуманното отношение към другия човек, но и да се превърне в един от основните фактори в нейното развитие. Защото, стимулирайки активните емоции и въображението на детето, литературата го подтиква да мисли за другите, за непознатите хора, с които актуалният му житейски опит не би го срещнал, да изгради едно вътрешно зрение за общата човешка уязвимост и така да противодейства на изкушението да се реагира на човешката слабост посредством стремежа към тотален контрол.
Ключови думи: литература; четене; образование; икономическа логика; еготизъм; съпричастност
Свързани статии:
Образование за устойчиво развитие – практико-приложни аспекти
По следите на междувоенния пътешественик в Европа и Америка (М. Русева. Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на XX век)
Application of the Competency Model in Business Administaration Higher Education in Horizon 2030
За съвременната организация на религиозния опит, или как е възможно да бъдеш „вярващ, но не религиозен“
