Милена Братоева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/phil2024-01-04
Резюме. Настоящата статия предлага интерпретация на два наратива от епоса Махабхарата (МБх), в чийто фокус е темата за желанието (kāma) и релацията еротично – аскетично (kāma – tapas). Първият е за рогатия аскет Ришашринга (МБх, 3); вторият – за поучението на бога Кришна Васудева към владетеля Юдхищхира, чиято кулминация е „Песента на Желанието/Кама“ (МБх, 14). Двата наратива са разгледани през призмата на хиндуистката етика, чийто фундамент е дхарма (dharma) – ключов, структуроопределящ концепт в хиндуизма. Епосите пропагандират идеалния дхармичен поведенчески код, който се основава на т.нар. четири житейски цели – пурушартха (puruṣārtha). Една от тези четири житейски цели е кама, сетивната и любовна наслада.
Целта на настоящия анализ е да покаже как, активирайки дидактико-педагогическия и рецептивен потенциал на разказването се комуникират основополагащи поведенчески норми и принципи по отношение на „правилната“ реализация на индивида в сферата на желанията, което означава не да унищожиш желанията, а да се научиш да ги разбираш и управляваш.
Ключови думи: желание (kāma), аскеза (tapas), дхарма (dharma), Махабхарата, „Песента на Кама“, Ришашринга, Юдхищхира
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Свобода и отговорност на учителя и учениците при работа в малки групи (Един нетрадиционен урок)
Реториката в съвременното българско образование (Учебни помагала в помощ на изучаването на ораторското изкуство в училищата и в университетите)
Видео експериментът в обучението: модел за приложението му при изучаване на химия и опазване на околната среда
Възможности за приобщаване чрез дуално обучение
