Проф. д-р Людмил Димитров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2024-02-10
Резюме. Текстът проследява и коментира една непозната страна от творчеството и научните изяви на проф. Иван Шишманов – неговите лекции, посветени на славяните и славянския свят, написани на немски език и четени през учебната 1923/1924 г. по покана на Фрайбургския университет в Германия. Обръща се внимание на концепцията за славяните и мястото им сред останалите народи в Европа – по-близки и по-далечни, която разгръща професорът, на ролята на България и кодификацията на старобългарския език при формирането на общославянската култура през Средновековието, както и моделирането на родния и общославянския литературен канон във взаимодействие със западноевропейския канон: какво ние приемаме от Запад и какво Западът е склонен да приеме от нас. Изследването е посветено и на предстоящото българско издание на немските лекции на проф. Шишманов, сто години след тяхното изнасяне.
Ключови думи: канон, славянски свят, Иван Шишманов, идентичност, славистика
Свързани статии:
Австрийското вицеконсулство в Русе и Унгарската революция през 1848 – 1849 година
Informal Educators as a Subjects of Pedagogical Interaction in Pedagogy of Informal Education
Формули за лицата на някои видове многоъгълници и приложението им за доказване на зависимости в тях
Природонаучното образование в България и десетте топ нововъзникнали технологии 2019 – 2021 в областта на химията
