Людмил Димитров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2024-02-10
Резюме. Текстът проследява и коментира една непозната страна от творчеството и научните изяви на проф. Иван Шишманов – неговите лекции, посветени на славяните и славянския свят, написани на немски език и четени през учебната 1923/1924 г. по покана на Фрайбургския университет в Германия. Обръща се внимание на концепцията за славяните и мястото им сред останалите народи в Европа – по-близки и по-далечни, която разгръща професорът, на ролята на България и кодификацията на старобългарския език при формирането на общославянската култура през Средновековието, както и моделирането на родния и общославянския литературен канон във взаимодействие със западноевропейския канон: какво ние приемаме от Запад и какво Западът е склонен да приеме от нас. Изследването е посветено и на предстоящото българско издание на немските лекции на проф. Шишманов, сто години след тяхното изнасяне.
Ключови думи: канон, славянски свят, Иван Шишманов, идентичност, славистика
Свързани статии:
„Вегетарианката“ на Хан Канг – отвъд кафкианската приказка за обсесиите, свободата и смъртта
Calculation method for determining the gas flow rate needed for liquid removal from the bottom of the wellbore
Is it Simple to Explain the Simple Experiments? How do Solid Bodies Float?
Трансценденталният вход в постглобалното
