Гл. ас. д-р Биляна Борисова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for23.625stih
Резюме. Статията предлага вглеждане в сплита между европейските авангардномодернистични принципи на изображение и българската естетико-идеологическа представа за „родното“ от 20-те години на ХХ в., реализиран от Никола Фурнаджиев в стихосбирката „Пролетен вятър“ от 1925 г. Разсъжденията са базирани върху съответствия между изобразителността в живописта от периода и тази в поетическите творби от стихосбирката. Постигнатото на тяхна основа художествено внушение в „Пролетен вятър“ илюстрира важен аспект на българския авангарден модернизъм като естетическо явление, в което, макар все още недоописано, европейски авангардни естетически идеи и мирогледни нагласи се свързват с родната идейна и естетическа традиция. В резултат на тази връзка в цялостното литературно поле от периода се получават специфични художествени модернистични проявления, чрез които българската литература в годините между двете световни войни се вписва в общия европейски художествен процес на напрегнато търсене на екзистенциална перспектива пред следвоенния човек и съответстващите ѝ естетически пътища за постигане, задавани чрез творческите усилия на една нова следвоенна генерация творци. Вписаността на Фурнаджиевата стихосбирка в тази художествена практика има решителен принос за разширяване на изобразителната експерименталност и установява нейната литературно-естетическа важност.
Ключови думи: Никола Фурнаджиев; „Пролетен вятър“; авангарден модернизъм; родно, естетика; „Родно изкуство“