Наталия Христова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2022-5-4-ANHrls
Резюме. Статията съсредоточава вниманието си върху съпротивите на днешните деца и юноши спрямо четенето и тягостния им училищен опит с литературата. Опирайки се на изследването на Цветан Тодоров, тя разкрива част от вътрешните врагове на литературното образование, а именно – опасното редуциране на литературата в училище до инструментите за нейния анализ. Този техницистки подход води до това, че се пропуска същинският смисъл на общуването с литературата, а литературното образование се самоунищожава в очите на учениците. Освен че отблъсква учениците от четенето, тази концепция за литературата не отговаря на основните им потребности, а именно да разбират по-добре света и да се научат да познават себе си.
Ключови думи: четене; съпреживяване; скука; редуциране на литературата; формализъм
Свързани статии:
A Monograph in the Field of Philosophical Logic
Calculation method for determining the gas flow rate needed for liquid removal from the bottom of the wellbore
Meeting Sustainable Development Goals – Experience From The Largest Shipping Companies
Приложение на информационните и комуникационните технологии в обучението по математика в гимназиален етап
