Стефан Петранов,
Стела Ралева,
Димитър Златинов
Сoфийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/str2025-2-6-inf
Резюме. Статията разглежда мястото на образователната система в протичащите процеси във формалната и неформалната икономика на примера на България. Ключово е разбирането, че натрупаният в степените на образованието човешки капитал е важен фактор за икономическото развитие, който оказва разностранни ефекти върху технологичното равнище и производителността на труда. Редица авторитетни изследвания показват, че между образованието и размера на неформалната (сивата) икономика има обратна зависимост и по-високите нива на образование обикновено се асоциират с по-ниско участие в неформални дейности. Така образователната структура и нейните характеристики се очертават от съществено значение за постигането на догонващ икономически растеж и устойчиво сближаване на българската икономика с останалите държави членки на ЕС, както и за ограничаване на сивия сектор. Предизвикателствата пред тяхното постигане се коментират в контекста на конкретни препоръки към образователната политика в страната с акцент върху съдържанието на образователните програми и стратегическите насоки за дейността на учебните заведения.
Ключови думи: образование; човешки капитал; формална икономика; неформална икономика; икономическо сближаване
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
