Работната заплата на хората, които работят в системата на средното образование, не се определя единствено по договорка с директора. За учителите, другите педагогически специалисти и непедагогическия персонал значение имат Кодексът на труда, Наредба № 4 от 20 април 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, индивидуалният трудов договор, вътрешните правила за работната заплата и когато се прилага за съответния работник или служител – колективният трудов договор. Така общият принцип от първоначалния текст – че заплатата се формира от няколко различни източника, е особено важен именно в образованието.
За педагогическите специалисти държавата определя минимални основни месечни работни заплати.
От 1 януари 2026 г. минималната основна заплата за учител и възпитател е 1144,05 евро, за старши учител и старши възпитател – 1180,01 евро, а за главен учител и главен възпитател – 1225,64 евро. За заместник-директор минималният размер започва от 1289 евро, а за директор – от 1393,69 евро. Работодателят не може да договори основна заплата под приложимия за съответната педагогическа длъжност минимум.
Основната заплата обаче е само част от възнаграждението. Наредба № 4 предвижда редица допълнителни плащания – например за учебни часове над минималната норма преподавателска работа, за професионално квалификационна степен, за класно ръководство, за преподаване на определени учебни предмети на чужд език, за постигнати резултати от труда, за проверка на изпитни материали, за определени изпити и за наставничество. Към тях се прибавя и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит съгласно общата трудовоправна уредба.
При непедагогическия персонал – административни служители, технически персонал, помощен персонал и други, също трябва да се спазват законовите минимални изисквания, но конкретното възнаграждение зависи и от длъжността, вътрешните правила за работната заплата и приложимия колективен трудов договор. Затова две училища могат да имат различни конкретни размери над задължителния минимум, без това само по себе си да означава нарушение.
Особено значение има действащият Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 22 декември 2025 г. и Анексът към него от 20 януари 2026 г. Те договарят по-благоприятни условия и допълнителни права за работещите, за които договорът се прилага.
Практически всеки работещ в училище трябва да провери не само сумата в трудовия си договор, но и длъжността си, минималната основна заплата за нея, признатия трудов стаж и професионален опит, допълнителните функции, които изпълнява, вътрешните правила за работната заплата и приложимия КТД. Работодателят е длъжен да начислява и изплаща уговореното трудово възнаграждение и при поискване да предостави извлечение от ведомостта за заплати.
Ако някое задължително възнаграждение не е начислено или е определено под приложимия минимум, работещият може да поиска корекция и изплащане на дължимата разлика. При спор може да потърси съдействие от синдикалната организация, а при нарушение на трудовото законодателство – и от Инспекцията по труда.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
