Употреба на аорист в контексти, изискващи имперфект. Анализ на данни от анкетно проучване
Ласка Ласкова, Красимира Алексова,
Яна Сивилова, Данка Апостолова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-1LD
Резюме. Статията съдържа качествен анализ на резултатите от проведено през 2025 г. анкетно допитване с 1618 родноезикови носители, чиято цел е да бъде тествана хипотезата, според която в съвременния узус при определени условия се наблюдава смесване на минало свършено и минало несвършено време. Конкретен предмет на изследване е замяната на форми за имперфект с форми за аорист при първични или отименни глаголи от несвършен вид в индикатив. Количествените данни от анкетата потвърждават виждането, че не става дума за изолирани грешки, а за тенденция – въпреки че респондентите по-често избират имперфект (медианата е 78.73%), в някои случаи делът на аористните форми достига до над 30%. При дискусията на резултатите са очертани основните закономерности, наблюдавани при замяната; специално внимание е отделено на факторите, които отключват явлението.
Ключови думи: съвременен български език; аорист; имперфект; промяна на езиковата норма
Нестандартните и стандартните жестове с глава за съгласие и несъгласие в българската невербална система (Опит за описание и анализ)
Гочо Гочев
Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-2G
Резюме. В статията въз основа на лични наблюдения на реални ситуации се прави опит за описание и анализ на българската микросистема от жестове за съгласие и несъгласие, изпълнявани с глава. Достоверността на изложението се подкрепя с представянето на жестовете в сцени от български филми. Микросистемата включва паралелно функциониращи жестове, които са както нестандартни, т.е. присъщи на българското общуване и неприсъщи за общуването на огромната част от другите народи, така и стандартни, характерни както за общуването на другите народи, така и за българското. Установяват се техните различия в изпълнението, условията за разграничаването им в процеса на общуване и системният им характер.
Ключови думи: жест; невербално общуване; нестандартен; несъгласие; стандартен; съгласие
За мястото на епонимните термини в съвременната латинска медицинска терминология и тяхната рефлексия върху българската терминологична система
Гергана Петкова
Медицински университет – Пловдив, България
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-3GP
Резюме. Обект на изследване в настоящия текст са епонимните термини, част от латинската медицинска терминология, и тяхното отражение в българската терминология. Препратки са правени при нужда и към примери от английски език, когато е налично влияние върху другите две системи. Интересът към проучваните терминологични единици е породен, от една страна, от техния значителен брой, засвидетелстван и в трите подсистеми на медицинската наука – анатомична, клинична и фармацевтична, както и от определяните като нехомогенни правила при тяхното осъвременяване, регулиране и кодифициране.
Като основни методи са приложени лексикографската ексцерпция и лингвистичният анализ. Като източници на научна информация са използвани специализирани справочници, речници, енциклопедии, учебници, учебни помагала и др. Примерите са класифицирани според тяхната синтактична структура, както и тематично в зависимост от типа на изходния оним, послужил за тяхната деривация. Проследени и коментирани са също така и най-новите тенденции, свързани с техния узус и функциониране в рамките на интернационалната специализирана лексика.
Ключови думи: епоним; медицинска терминология; латински език; български език; кодификация; стигматизация
Югът на родното място и проблемът за преселението
Татяна Ичевска, Иван Русков
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-5T
Резюме. В рамките на този текст разглеждаме травматичния разказ за емиграцията, представен в български и хърватски текстове от 90-те години на ХХ век насетне. Независимо дали се пречупва през съдбата на отделен персонаж, или се отнася до семейство, социална, етническа и/или религиозна общност, проблемността в избраните за наблюдение текстове е многостранна и многопластова. В хода на наблюденията, ограничени до избрани от нас текстове, ще изведем общите невралгични точки в тях и ще потърсим отговор на няколко ключови въпроса: защо и как животът на човека преселник се превръща в травматичен разказ; като напусне родината, изгнаникът умира ли напълно, или умира само част от него; кои са местата, които той обитава в чужбина; как минава времето на изгнаника в чужбина – в празнота, в носталгия, в спомени и очакване за завръщане; възможно ли е завръщането у дома.
Ключови думи: емиграция; травма; хетеротопия; утопия; самота; чужденец; българска литература; хърватска литература
„Граматика“ на ученическите нагласи към четенето
Аглая Маврова,
Кирил Кирилов
Софийски университет „Св, Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-4AM
Резюме. Въпросът за читателските практики и техните трансформации се поставя особено остро в контекста на дигиталната култура. Въз основа на данни от анкетно проучване, обхващащо 11147 ученици от прогимназиалния и гимназиалния етап на средната образователна степен от цялата страна, в статията се проследяват влиянията, предизвикани от съвременните технологични иновации, върху предпочитанията към вида текстоносители на четене и към типа текстове за четене в дигитална среда. Открояват се основните характеристики на четенето на екран, проблематизира се въпросът за статута на аудиочетенето, прави се опит за изясняване на причината, поради която срещата с хипертекста може да доставя удоволствие.
Ключови думи: читателски практики; четене на екран; аудиочетене; удоволствие от хипертекста
Международна научна конференция „Българските католици и Италия през вековете“, посветена на 350 г. от смъртта на българските католически прелати Петър Богдан Бакшич, Петър Парчевич и Филип Станиславов (Неапол, 28 – 29 октомври 2024 г.)
Татяна Лекова
Неаполски университет „Ориентале“
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-6TL
Резюме. В статията се представят в исторически план политическите и културните отношения межу България и Италия, обсъждани на организираната от Неаполския университет „Ориентале“ Международна научна конференция „Българските католици е Италия през вековете“, 28 – 29 октомври 2024 г., Неапол. Научният форум бе посветен на 350 г. от смъртта на тримата български интелектуалци и родолюбци, определящи облика на „златния XVII век| на католицизма в българските земи – прелатите Петър Богдан Бакшич, Петър Парчевич и Филип Станиславов. В докладите бяха разгледани все още непубликувани или малко известни досега данни и документи за дейността на тези герои от архивите на Ватикана, Венеция и Неапол, които разкриват още по-добре връзката на тези герои и техните последователи през XVIII и XIX век с Италия и с италианския език, чрез който те стават първите пропагандатори на националното българско Възраждане.
Ключови думи: български католици; Конгрегация за разпространение на Вярата; католически епископии; павликяни; францискани; Чипровско въстание
Две непубликувани писма на Павел Йошич, католически архиепископ на София от началото на XVIII век
Ива Манова
Институт по философия и социология – БАН
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-7IM
Резюме. Публикацията представя (в оригинал и в превод) две писма на Павел Йошич, католически архиепископ на София от началото на XVIII в. Тъй като десетилетията около края на XVII – началото на XVIII в. са по-слабо документирани в сравнение с други периоди от историята на българите католици, целта на настоящата публикация е да допринесе за частичното запълване на празнините в познанията ни за този период благодарение на свидетелствата за ситуацията на общността, съдържащи се в двата документа. В допълнение се привеждат някои факти от живота и дейността на Павел Йошич, както и на негови съратници мисионери и се коментира разглежданата в писмата тема за възможностите за обучение на павликянски младежи в папските учебни заведения в Италия. Публикуваните писма са от Историческия архив на Свещената конгрегация за разпространение на вярата във Ватикана.
Ключови думи: български католици; павликяни; Софийска католическа архиепископия; Конгрегация за разпространение на вярата; Павел Йошич; Урбанов колеж
Съвременни средства за визуално представяне на историята на българите католици за периода XVII – XIX век
Радослав Спасов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-8RS
Резюме. В публикацията ще се представят някои от модерните средства за визуална представа за историята на българите католици за периода XVII – XIX век. В съвременното глобално общество иновативните методи се използват все повече в презентирането на научна информация, която е свързана с миналото на общността през разглеждания период. В резултат на новите технологии се създават предпоставки за по-лесното възприемане на научна данни от потребителите на подобен тип информация.
Ключови думи: българи католици; история; визуализация
Отец Евгений Босилков и историческата памет на българите
Светлана Караджова
Институт за литература, Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-0SK
Резюме. Блаженият Евгений Босилков служи 12 години като енорийски свещеник в най-голямото село на банатските българи в България. Историчността се инфилтрира в живота на общността чрез словата, които отец Евгений Босилков произнася при определени празници, свързани със знаменателни годишнини. Животът сред банатските българи и високата му култура го поставят в центъра на национални събития, които изискват да прокара връзки между представителите на католическата църква и православните българи с техните разделени пътища през времето. Произнесените от него „Слово за Абагар“ и „Слово за Чипровското въстание“ маркират два от ключовите моменти, в които се срещат двата варианта на българското и се изтъква ролята на личности като Филип Станиславов и Петър Парчевич.
Ключови думи: банатски българи; Евгений Босилков; Филип Станиславов; Петър Парчевич
Review of the Collection “Fascination: E.T.A. Hoffmann”
Vesela Ganeva
Plovdiv University Paisii Hilendarski (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-10V
Review of the Collection Fascination: E.T.A. Hoffmann
(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1)
Фигурата на проф. Марин Младенов в светлината на съвременните научни и културни изследвания (Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд)
Антоанета Алипиева
Белградски университет
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-11AA
