Деян ДРАГАНОВ*
При изписването на думата юрисконсулт често се допускат грешки. Причината е, че повечето хора погрешно мислят, че тя е словообразувателно свързана със съществителното юрист и я изписват неправилно като юристконсулт.
Думата произлиза от латинското iurisconsultus, което е образувано от формата за родителен падеж на съществителното ius (iuris), което означава ‘това, което е предписано, закон’ (Oxford Latin Dictionary). Втората съставка – consultus, в цитирания речник е представена като два омонима: consultus1 – ‘умел, практикуващ, образован, особено в областта на правото’ и consultus2 – ‘адвокат, юрист’. Латинската дума iurisconsultus е засвидетелствана в трудовете на римския юрист Цицерон: „човек, който има такива познания за законите и обичаите в дадена държава, че да може да съветва, да действа и да осигури лице в неговите сделки“.
Съществителното юрисконсулт (също като юрист) навлиза в българския език като заемка от латински през немски. Според Българския тълковен речник с ред. Димитър Попов (1994) думата означава ‘постоянен правен съветник при учреждение или стопанско предприятие и защитник на интересите му пред съдебни и административни инстанции’. Според официалния правопис думата се изписва без т след юрис.
Със сходен произход и сходен начин на изписване са и думите юрисдикция and юриспруденция.
*Д-р Деян Драганов е асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
