По правило болничният лист се издава в деня, в който лекарят установи, че работникът или служителят е временно неработоспособен. Ако заболяването е установено в ден, в който лицето вече е било на работа, или след приключване на работното му време, болничният започва от следващия календарен ден, независимо дали той е работен, или почивен. Когато болничният е продължение на предходен, отпускът започва от деня, в който служителят е следвало да се върне на работа.
Издаването на болничен лист със задна дата е допустимо само при определени условия.
Ако не е извършен предварителен медицински преглед, това е възможно по изключение при тежки остри или изострени хронични заболявания за срок до два дни, включително деня на прегледа. За лица, които поради заболяването си не носят отговорност за действията си, срокът е до 10 дни. Когато прегледът е бил извършен своевременно, но болничен не е издаден, това може да стане впоследствие въз основа на медицинската документация.
Лекуващият лекар или лекарят по дентална медицина може самостоятелно да издава болничен за до 14 календарни дни без прекъсване, но не повече от 40 календарни дни с прекъсвания в рамките на една година. Законът предвижда изключения от тези ограничения, включително при карантина и определени други случаи. Лекарите по дентална медицина издават болнични само за заболявания от своята специалност, а лекарите от центровете за спешна медицинска помощ могат да разрешават домашно лечение за срок до три календарни дни.
Когато неработоспособността продължава по-дълго, болничният се издава от лекарска консултативна комисия (ЛКК).
Тя може да разрешава отпуск до 180 календарни дни без прекъсване, като по правило еднократно се издава болничен за не повече от 30 дни. Ако неработоспособността продължи над шест месеца без прекъсване или достигне 12 месеца с прекъсвания през текущата и двете предходни календарни години, продължаването на отпуска изисква решение на ТЕЛК.
Важно е да се знае, че работникът е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя си до два работни дни от издаването му. Ако лекарят е установил временна неработоспособност, но работещият откаже издаването на болничен, документът задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя.
По време на болничния служителят не може самоволно да се върне на работа преди изтичането му без разрешение от съответния медицински орган. Работодателят също няма право да допуска на работа лице, което се намира в отпуск поради временна неработоспособност.
Справка: чл. 6, ал. 4 – 6, чл. 7, чл. 9, чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от Наредбата за медицинската експертиза.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
