Доц. Христо Михайлов, ректор на Лесотехническия университет: Гората е бъдещето ни

Доц. д-р Христо Михайлов завършва висшето си образование през 1987 г. във Висшия лесотехнически институт, специалност „Горското стопанство“. През 1988 г. започва работа в Лесотехническия университет като асистент. През 1995 г. защитава докторска дисертация. От 2007 г. ръководи катедра „Ловно стопанство“. От 2001 до 2009 г. е председател на УС на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ и вицепрезидент на Федерацията на Ловните асоциации на страните от ЕС (FACE) в Брюксел.

Основните му научни интереси включват екологията на дивата фауна, организацията и управлението на ловното стопанство, както и изкуственото развъждане на дивеч.

От 2024 г. е ректор на Лесотехническия университет.

– Доц. Михайлов, Лесотехническият университет организира поредица от събития по случай 100-годишнината от началото на висшето лесовъдско образование у нас, която отбелязахме на 28 януари. Споделете какво ще се случва през тази година.

– Честването на стогодишнината е знаменателен повод. Това означава, че вече си в историята и залагаш стандарти в образователната система. Преди 100 години на 28 януари Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е взел решение за разкриването на Лесовъдния отдел при Агрономолесовъдния факултет.

На тази дата през 2025 г. поставихме началото на празничните събития с пресконференция и атрактивна лекция, представена от колега от Университета пред препълнената от гости зала. Поредицата от събития ще продължи няколко месеца, като кулминацията е през май, когато ще има тържествено честване в Софийската опера и балет.

Организираме и международна научна конференция, свързана с природата, горските екосистеми, елементите на гората, климатичните промени, проблемите с пожарите и други тематични направления. Тя ще се проведе под патронажа на министъра на образованието и науката.

Имаме още няколко прояви. В началото на април традиционно се отбелязва Седмицата на гората, която тази година също е юбилейна. Съвместно с Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите ще отбележим този юбилей. Ще проведем традиционното ни залесяване заедно с граждани, наши студенти, ученици и преподаватели. Проява ще има и в нашето учебно-опитно горско стопанство в Юндола край Велинград.

В края на април ще организираме и Дни на иновации за защита на природата от пожари в Казанлък. Събитието се реализира по европейския проект FIRE-RES по програма „Хоризонт 2020“. Ще се проведат иновативни демонстрационни дейности, насочени към превенция и предотвратяване на горските пожари.

Събитиято ще преминават под патронажа на президента на Република България Румен Радев.

Предстоят и още няколко инициативи. Студентите от факултета „Горско стопанство“ също са подготвили собствена програма.

– Какво послание искате да отправите към обществото чрез събитията, които ще се проведат в следващите месеци?

– Гората е нашето бъдеще. Тя е лична и обща отговорност. Всеки гражданин на света трябва да даде своя личен принос в съхраняването на горите и екосистемите. По този начин запазваме чистия въздух, водата, животинския свят и биологичното разнообразие. Гората е живот.

Според анализите над 95% от причините за горските пожари са свързани с човешка дейност. Това е поводът да отправим призив към всички граждани и да бием аларма.

Трябва да спрем да използваме термина „климатични промени“. На ръба сме да говорим за „климатични катастрофи“. Това е видно от пожарите в Калифорния, събитията в Пиренеите. Това показва, че човечеството е изчерпало кредита, който природата му е дала. Трябва да върнем този кредит и да инвестираме в бъдещето на нашите деца.

Отношението към гората, към природата е израз на цивилизованост. Трябва да покаже, че България е пример в това отношение. Унищожението на гората е последна крачка към унищожаване и на човечеството.

– Как се е променила картината на горите за тези 100 години и как очаквате да изглежда след още толкова?

– Състоянието на българските гори през последните 100 години не е само природна даденост и в резултат на природни процеси. То е и резултат на неуморната, дългогодишна и професионална работа на родните лесовъди за подобряване състоянието на българските гори. През изминалия век са положени огромни усилия за овладяване и опазване на горите.

Горите на България все още са за пример. Родината ни е зелен оазис в Европа, горското ни богатство е известно по света и е сочено за пример.

100 години след началото на лесовъдското образование у нас обаче трябва да подадем сигнал за тревога. Не само поради обективни природни причини като засушаване, климатични катастрофи и пожари.

Случват се и някои събития, които трябва да ограничим. Става дума за политизирането на дейностите в българските гори. Затова моят апел към политиците е да оставят горите на лесовъдите. Доказали сме, че знаем и можем да гарантираме бъдещето на българските гори. Това е тревогата, която колегията има в началото на второто столетие на висшето лесовъдско образование.

Състоянието на сектора не е добро – кадрово, материално, технологично и финансово. Поради неглижиране на лесовъдството от страна на различни правителства изоставаме и технологично. Знаем, че трябва да се въведат ефективна механизация и модерни технологии при ползването на горите. Лесовъдството трябва да бъде съчетано и с еколичните политики.

Необходимо е залесяване със сухолюбиви и сухоиздръжливи видове, особено в южните и югозападните части на страната. Това са все проблеми, които са неизменна част от горския сектор.

Погледът ни трябва да е насочен към бъдещето на българските гори от гледна точна на техните еколични, социални и икономически функции. Трябват спокойствие и добри инвестиции в българските гори, за да ги запазим в познатия им в цяла Европа модел.

– Как се е променило лесовъдското образование в университетите за този период?

– Усеща се разколебаване у младите в последните десетилетия. За щастие, все още предоставяме на държавата достатъчно и добре подготвени лесовъди. Но проблемът не е в образователната им подготовка.

Проблемът възниква, когато навлязат в практиката и се сблъскат с порочни практики. След няколко години те казват: „Вие чудесно ни обучавахте, но практиката в момента изисква съвсем различни неща, не това, на което ни учихте“.

– Ръководите Лесотехническия университет от година. Какви цели си поставихте в началото на мандата?

– Постижими, но амбициозни цели. Те са на целия екип. Искаме ускорено развитие на Лесотехническия университет, съхраняване на традициите, развитие на практическото обучение, което е изключително богато.

Стремим се към висок стандарт на преподаване, съобразен с високите изисквания към студентите ни както по време на семестъра, така и по време на изпитите. Нашата цел е те да знаят и да могат.

Желанието ни е да продължим да бъдем лидери в направленията, в които преподаваме. Не целим да разширяваме прекалено образователния си профил. Убедени сме, че трябва да продължим да работим, да се развиваме и да бъдем лидери в специалностите ни, някои от които са уникални и не се предлагат в много други университети в България.

Например „Горско стопанство“, „Инженерен дизайн на мебели“ и „Компютърни технологии в мебелната индустрия“. Сред тях са и двете специалности, които се предлагат само в още един университет – „Ландшафтна архитектура“ и „Ветеринарна медицина“. Според Рейтинговата система за 2024 г. отново сме лидери във ветеринарномедицинското образование в България.

Гордеем се с тези специалности. Въпреки че университетът ни предлага сравнително малък брой специалности, те са висококонкурентни и привличат мотивирани студенти. Те не само учат, но и активно участват в студентския живот, в спортни дейности, като разполагаме с две спортни бази – в Несебър и в София.

Целим да постигнем ускорено развитие, модернизация и дигитализация на образователния процес, инвестиране в инфраструктурата и да въвлечем повече студенти в цялостния живот на Университета, в научните дейности, в управлението му чрез студентското самоуправление.

– Обмисляте ли да предложите нови специалности?

– Обмисляме разкриването на нови специалности, но фокусът ни остава върху направленията, в които сме традиционно силни. На последния Академичен съвет взехме решение за разкриване на нова специалност – „Планинско земеделие“. Тя е естествено продължение на вече съществуващите дисциплини в Агрономическия факултет, свързани с растителната защита, земеделието и горското стопанство. Смятаме, че е изключително необходима за България. Някои от браншовите организации нееднократно са заявявали нуждата от подкрепа за планинското земеделие и животновъдство.

Обмисляме и още една иновативна специалност – „Агролесовъдство“, което съчетава бързорастящи дървесни видове с използване на същите земеделски площи за селскостопански дейности. Тя има сериозен потенциал за развитие в страната ни.

Внимателно ще разширяваме спектъра на предлаганите специалности, въпреки че това не води до по-добри финансови резултати. Финансирането на университетите у нас все още е обвързано с броя на студентите, а не толкова с качеството на обучението. В последните години се полагат усилия за промяна на този модел и вече има първи положителни резултати. Надяваме се тази тенденция да продължи, за да се стимулират висшите училища, които предлагат висококачествено образование, а не просто голям брой студенти. Финансирането трябва да подкрепя лидерството в традиционно силните специалности.

– Има ли интерес за разкриването на филиал на Лесотехническия университет в страната?

– Академичният съвет получи покана от кмета на Бургас Димитър Николов и от Общинския съвет съгласно потребностите на Националната карта за висше образование да бъде разкрит филиал с някои от нашите специалности. Намираме се в проучвателно-подготвителен етап. Обмисляме да се предлагат специалностите „Горско стопанство“, „Ландшафтна архитектура“ и „Технология на дървесината и мебелите“. За тях Пътната карта дава възможност. Предстои да изпратим документи до Националната агенция за оценяване и акредитация за намерението ни да разкрием филиал.

От Общината ни осигуряват материална база за водене на образователен процес, за настаняване. Стремежът ни е да оставим младежите от региона по родните им места. Вярвам, че чрез хибридните модели и модулното обучение по определени дисциплини ще се справим на високо ниво с преподаваните дисциплини.

– Как развивате връзките със средното образование?

– Редовно организираме срещи с педагогически персонал, директори и ученици. Целта е не само да привлечем кандидат-студенти, а и да намалим стреса при прехода от средно към висше образование. Установихме, че младите хора често изпитват затруднения в първата си година в университета.

Директорите на професионални гимназии ни препоръчват да провеждаме срещи не само с ученици от X – XII клас, но и с по-млади – от VII – VIII клас. Целта е да ги запознаем с възможностите за кариерно развитие, какво представлява дуалното обучение.

Трябва да работим заедно – не само средното и висшето образование, а и началното. Това не са отделни системи, а свързани звена. Висшето образование зависи от средното, а средното – от началното. А всичко започва от семейството и възпитанието, изграждането на уважение към учителя и училището. Затова трябва да бъдем по-близко едни до други.

Нашият университет винаги е със свободен достъп за ученици. Всяка седмица наши преподаватели и колеги посещават различни училища в страната. Стремим се не само да популяризираме университета, а и да разберем в детайли проблемите в средното образование. Трябва да сме наясно с механизмите за вземане на решения относно тяхното преодоляване, за да вървим напред.

Трябва да призная – и това го потвърждават и други ректори, че има първокурсници, които още в първия семестър се чудят как са попаднали в даден университет, и осъзнават, че той не е за тях. Затова трябва да бъдем по-близо до средното образование, да улесним учениците, да ги ориентираме и да им предоставим възможност за информиран избор относно тяхното бъдеще и кариерното им развитие.

– Как бизнесът подкрепя Лесотехническия университет?

– Стратегическата ни политика е насочена към изграждане и поддържане на стабилни връзки с бизнеса, което подпомага успешната реализация на нашите студенти. Целим да доближим учебните програми до нуждите на пазара на труда и да ги актуализираме спрямо неговите изисквания. Затова включваме бизнеса в актуализацията на учебните ни планове.

Бизнесът също има интерес към кариерното развитие на най-добрите ни студенти, като им предлага стипендии, финансова подкрепа за обучение, възможности за стажове и работа по срочни договори. Компаниите инвестират и в образователната среда в Университета.

Радостен съм, че често откриваме нови учебно-демонстрационни центрове, лаборатории или обновени учебни зали с помощта на бизнеса. Не става дума само за българския бизнес, а и за световно утвърдени компании.

Законът за висшето образование позволява да се възползваме от възможността да каним изявени лидери от различни сфери да изнасят лекции, да коментират и дискутират с нашите студенти различни аспекти от приложната дейности на фирмите. Тези срещи се радват на голям интерес от страна на студентите, което показва, че вървим в правилната посока.

– По какви европейски програми работите?

– Десетки наши студенти и преподаватели се възползват от програмата „Еразъм+“ за обмен на знания и научен опит. Посещават университети в Кордоба, Испания, в балтийските и скандинавските страни, Германия, Франция, Италия, както и в градове като Букурещ, Нови Сад, Виена и Залцбург.

Тези мобилности са изключително ценни и водят до създаване на научни проекти. Чрез тях се формират международни екипи, формират се партньорства и се обменят методики, поставят се общи цели.

Проблемите, които са в нашия фокус – като изменението на климата, проблемите с водите, биоразнообразието, общественото здраве, здравето на животните, продоволствената сигурност, не са само български, а глобални. Това налага нуждата от общи цели и сътрудничество в международни проекти.

Нашият университет е уважаван партньор в редица научни изследвания. Имаме учени на световно ниво, някои от които са сред най-цитираните в своята област.

Гаранция сме за сериозни научни разработки. Всеки факултет има свое собствено научно списание, което e рефериранo в Scopus, а някои – и в Web of Science. Публикуват се статии както от наши преподаватели, така и от международни изследователи.