Мост между Русия и България

Подобни предмети-символи са сабята на Карл Велики в Свещената Римска империя, шапката на Мономах в Русия, Самарското знаме в България. Тази година Самарското знаме има юбилей – 140 години. Изработено е в Самара през 1876 г. след антитурските въстания в Босна и Херцеговина през юли – август 1875 г. и в България през април 1876 г. В Самара, както и в много други градове на Русия, е създаден комитет за събиране на пожертвования за въстаниците – значителната за онова време сума от 12 000 рубли, 200 чифта ботуши, 1500 качулки, 200 шинела, 216 полушуби, множество палта, ризи, платове, продукти. Вещите се изпращат на бедстващите. За участие в бойните действия се формират отряди от доброволци. От Самара за Балканите се отправя отряд от 40 души. Сред доброволците се сражават и двамата синове на депутата в Самарската градска Дума Пьотър Владимирович Алабин – Василий и Иван. „Прието е решение да се изработи бойно знаме за въстаниците – разказва д-р Дмитрий Алексеевич Сташенков, научен секретар на Самарския историко-краеведски музей „П. В. Алабин“. – Инициативата на Пьотър Алабин и неговата съпруга Варвара Василиевна е подкрепена от Самарския епископ Герасим, губернатора Пьотър Алексеевич Билбасов, Ефим Тимофеевич Кожевников и главните депутати на градската Дума. Проектът е на художника Николай Евстафиевич Симаков. Самарското знаме е изработено от коприна с три хоризонтални ивици: бяла, пурпурна и синя. По средата от двете страни е изобразен четиривърх кръст, ушит на черен фон със златни арабески. На едната страна на кръста е нанесено изображение на светите Кирил и Методий, на другата – Иверската икона на Божията майка. Дръжката е увенчана с копиевиден връх от позлатено сребро.”

Четете повече в бр. 19, 12 – 18 май 2016 г.