Българската следа в „Аполо“

Ученият извървява пътя от с. Стакевци, Белоградчишко, през Карловия университет и Германския университет в Прага до
Берлинския технически университет, където защитава докторантура по инженерни науки. Участва в изследователския екип на Вернер фон Браун по създаване на балистична ракета. Работи и като част от екипа на Ханс фон Охайн (1911 – 1998) по разработване на турбомашини.
През 1958 г. заминава за Ню Йорк, където
работи в екипа на фон Браун по създаването на сплави за ракетата носител „Сатурн 5“. Десетилетие по-късно, през 1969 г., „Сатурн 5“ изстрелва успешно първия пилотиран космически кораб „Аполо 11“ от програмата на НАСА, чийто екипаж каца на Луната. По-късно е професор по космическо инженерство и инженерна механика в Университета в Синсинати. Покрай работата си там се сприятелява с Нийл Армстронг – първия човек, стъпил на Луната, с когото по-късно работи заедно в университета.
Изгражда уникална Лаборатория за изследване на двигатели и динамика на газовете, която от 2009 г. носи неговото име.
Публикува над 260 статии.

Четете повече в бр. 37, 13 – 19 септември 2018 г.

Свързани статии:

Инженер не се става без практика Откриха странно органично съединение на Титан Ваксина срещу коронавирус с 90% ефективност Пазителят на пътя Виена – Истанбул