СЪБИРАМ УМ КАК ДА ИМ СЪБЕРА УМА

Мария ТОДОРОВА*

   Досещате се, че в това изречение не става въпрос за неуморен берач на екзотичния плод ум, а за игра на значения, постигната чрез два фразеологизъма. Загадката на тяхното въздействие се крие в специфичната връзка между формата и значението им. Нека опитаме да я разплетем.

Явно е, че словосъчетанията събирам ум и събера ума не се различават само по граматично значение, както е при събирам плодове и събирам плодовете, а и по смисъл.

Можем да преобразуваме изречението Събирам ум как да им събера ума, така че да запазим и смисъла, и формата, и ефекта му, като използваме други фразеологизми: Дайте ми акъл как да им взема акъла.  Виждаме, че събирам ум може да се замени с давам акъл, а събера ума — с взема акъла. Това, че са взаимно заменяеми, ни кара да предположим, че са синонимни. От друга страна, давам и вземам са антоними. Дали това означава, че събирам ум и събера ума също са антонимни? Тази хипотези отпадат, щом преобразуваме изречението с нефразеологични съответствия: Търся съвет как да ги впечатля. Оказва се, че при употреба на фразеологизми познатите ни правила за връзката между формата и значението придобиват нов смисъл.

Подобно на умната мома от приказката на Братя Грим, която отишла при царя ни гола, ни облечена, ни с кола, ни без кола, фразеологизмите хем са словосъчетания (комбинации от думи), хем не са, хем са думи (имат единно значение), хем не са. Както думите, така и фразеологизмите имат граматични форми, но техните граматични значения невинаги съответстват на граматичните значения на съставящите ги думи. В събирам ум (търся съвет) и да събера ума (му) (да впечатля) формата за определеност на съществителното загубва граматичната си стойност и става различител на значения.

Метаморфозите на фразеологичните форми често преплитат граматичните и смисловите правила и ни напомнят, че пределите в езика се простират до безграничността на представите и идеите.

• Гл. ас. д-р Мария Тодорова работи в Секцията за компютърна лингвистика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Свързани статии:

Гражданство – България/BGR, българин или българско? За индийците и индианците (II част) Нова ли е думата новизъм? Екскурзия през Август