Тя, жената

Антоанета НАЙДЕНОВА

Жените може и да са нежният пол, но всъщност те изнасят тежестта от пандемията на раменете си. В буквален и в преносен смисъл. Те водят битката срещу COVID-19 в болници, домове за специални грижи и у дома. Те заемат несигурни работни места, които са заплашени от изчезване заради кризата. Те получават средно с 15% по-малко заплащане за труда си. И като „бонус“ – затварянето вкъщи доведе и до ръст на домашното насилие с най-малко 30%. Но се предполага, че процентът е по-голям, тъй като ограниченията затрудниха търсенето на помощ от жертвите.
Всички тези проблеми и нараснали неравенства са установени в доклада на Европейската комисия за равенството между половете в ЕС за 2021 г. По данни на Европейския институт за равенството на половете, ако всяка година се постига толкова скромен напредък, колкото през 2020-а, то жените в Европа ще могат да се надяват на пълно равенство най-рано след 60 години.
Ако си мислите, че в България сме по-напред с еманципацията от другите страни в ЕС, объркали сте се. Фактите сочат друго.
У нас 76% от заетите в дейности по опазване на човешкото здраве са жени. Те преобладават и
в услугите – продавачи, касиери, фризьори, чистачи. Има ли смисъл да говорим за феминизацията на учителската професия? За един и същи положен труд жените у нас получават с 13,5% по-малко от мъжете. Разликите в заплащането се отразяват и върху пенсиите, което поставя дамите в напреднала възраст в по-висок риск от бедност.
Кризата от пандемията се отрази на всички, но по-засегнати са жените. Нека не допускаме феминизиране на бедността, защото утре пак ще разчитаме на нея, жената, да се грижи, възпитава
и обучава децата ни.