Рентгеновият лазер*

Мария Kовачева – XI клас, III място
ППМГ „Васил Левски“ – Смолян
Научен ръководител – Милка Хаджиева

Великите физици са толкова много и всяко от техните открития и изобретения е съществена част от съвременния свят. България, макар и малка страна, преминала през различни изпитания, спиращи естествения ѝ възход, успява да създаде велики умове в науката.
„Да достигнеш до това, което търсиш, в изследванията си, т.е. до нещо практично, което би се използвало от много хора – подобно преживяване е неповторимо.“ Така преди четири години в интервю за радио „България“ българският физик проф. Теньо Попминчев скромно описва какво е постигнал с изобретения от него медицински рентгенов апарат. Неговото име е един от все по-редките ни напоследък поводи за всенародна гордост заради принос към прогреса на човечеството. Е, не е като да риташ топка с някой крайник, но пък си е постижение все пак.
Проф. Теньо Попминчев е име, което последните години набира все повече популярност. Авторитетно американско списание го определя като един от 10-те най-перспективни млади учени, „които ще направят следващите големи открития“. Той стои зад революционното изобретение медицински рентгенов лазер. Целта на лазера е много ранна диагностика, която би позволила на лекарите да засичат болестите, докато все още е възможно оздравяването на пациента.
Проф. Попминчев, както сам казва, е гражданин на света. „Учените сме граждани на планетата, дори на Вселената“, казва професорът. И е прав. Учените, великите хора, тези, които са дали своя принос, за да върви светът напред, не са много на фона на 7-милиардното население, но трудовете им са повече от значими.
Спомням си как след нелека операция стоях в болничната стая, плачейки. При мен дойде една от медицинските сестри, която минаваше през стаите на пациентите и загрижено се интересуваше не само от физическото здраве, но и от психическото състояние на болните. Тогава тя ми каза: „Спокойно, миличка, медицината и науката вече са толкова напреднали, всичко ще бъде наред“. Тези думи кънтят в главата ми и си давам сметка как хора като проф. Попминчев и много други велики учени, а и лекари, са така необходимият катализатор за развитието на света. Без хора като тях човечеството не би вървяло в посоката, в която върви сега.
А тя е правилната.