Проводник

Николай КЪНЧЕВ

Отново. За четвърти път се спъваме (и падаме лошо) на едно и също място. Пак сме пред пълна парализа като общество. И ако в началото на COVID имаше оправдание в непознаването на заплахата, то в следващите три локдауна сме свидетели на очевадно безхаберие. Породено от създаване на привилегировани прослойки от търговци, които ги е грижа само за парите ни. Много от тях – факири по укриване на данъци, обороти и неплащане на осигуровки преди пандемията. В резултат на безпринципно прилагане на мерки, явно толериране само на кресливи (или покровителствани?) бизнеси и прехвърляне на тежестта върху тези, които не мрънкат и вярват в правотата на решенията на държавата, със създаването и даването на представителност на всякакви комисии и антикомисии, антиваксъри и хора, открили в реториката срещу ваксините своя звезден миг, за две години създадохме нация от закоравели неверници.
Проводник на тежка и коварна болест сред децата. Това е най-точното определение за хората – родители и учители, които отказват да се ваксинират и обясняват „как това нас няма да ни стигне“. Говорят за свободна воля и право на избор, в същото време отнемат това право на всички, които имат досег с тях. Едва 30% от учителите и около 10% от родителите (ваксинирани са основно възрастните българи) са поели своята отговорност пред деца и общество. Останалите „виждат“ конспирация, чипиране, геноцид… Над 70% от здравните работници са ваксинирани – това не е ли доказателство за ползата от ваксините, или някой ще твърди че държавата съзнателно иска да затрие лекарите си? Болниците са пълни, но над 80% от българите са яхнали розов облак и смятат, че имат право да бъдат безотговорни. От магарето кон не става, гласи народната поговорка. Което води до въпроса: докога ще сме магаретата на Европа?