Нека Силата бъде с вас

Традиционно казваме за 15 септември, че е празник на образованието, че е „ден на стремеж към познанието“ и още много патетични словосъчетания, наричани също така „клишета“.

За първолаците този ден наистина е вълнуващ, за учителите, които получават букети с цветя – също. За ветераните от горните класове това е ден за интензивен обмен на лятна информация. За родителите е може би единствен ден без „изпитваха ли те днес?“.

Но след това идва 16 септември и поредният житейски цикъл в училище се завърта с пълна сила – с добрите мигове и с многото проблеми. Ентусиазмът се превръща в рутина, а рутината в училище се нарича постоянна битка – битка за вниманието на учениците, битка срещу мобилните устройва в час, битка да обясниш колко е важно образованието в живота.

За учителите, които имат нелеката задача да водят тази битка, Силата (позната ни от „Междузвездни войни“) би свършила работа. Затова в този иначе празничен ден от „Аз-буки“ ви желаем търпение и сила. Сила да не губите ентусиазма си, сила да не се отказвате, сила да обичате кипящия от енергия и емоции клас, сила да помните, че в крайна сметка, един от вас ще стане учителят, за когото след време някой успял българин или българка ще каже: „Да, аз бях в неговия клас!“.

Иначе останалото го знаете – реформата продължава, изкуственият интелект чука на вратата и иска да присъства в час. Като казах изкуствен интелект, мисля, че е рано да се притесняваме от него. За да измести хората, за да измести учителите, трябва някой да знае правилния въпрос. А който знае правилния въпрос, е достатъчно любопитен да намери сам отговора. А не е ли в това смисълът на образованието? Да научим децата да бъдат любопитни, любознателни, да питат правилните въпроси, за да могат да осъзнаят отговорите с естествен интелект.

На добър час!