МОН настоява за повече средства за образование

МОН е в диалог с Министерството на финансите за осигуряването на повече средства за образование в бюджета за 2024 г. Към момента ориентировъчната цел е за тази сфера да бъдат разписани 4,5% от БВП. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков пред ресорната парламентарна комисия.

По-големият размер на средствата ще бъде насочен към ново нарастване на учителските заплати, така че те да бъдат поддържани на равнище 125% от средното възнаграждение за страната. Прогнозата е началната педагогическа заплата да бъде 2050 лв. през 2024 г. Усилията са насочени и за увеличаване на стипендиите на учениците, да се повиши издръжката на детските градини и повече средства да се инвестират в националните програми за развитие на образованието. Ще се искат повече средства и за издръжката на висшето образование. 40 млн.лв. ще се насочат за нарастване на минималното заплащане за длъжността „асистент“, а 16 млн.лв. – за ръст на парите за качество на образованието. По думите на министъра, ще се заложат и повече капиталови разходи в средното и висшето образование. Ще се търси и увеличаване на средствата за научни програми.

Министър Цоков обяви още, че са разработени трите национални програми за 580 млн.лв., записани в бюджета за тази година, 240 млн.лв. са за изграждане и надграждане на детски градини и училища, а още толкова – за строеж на спортни площадки и салони в училищата. Със 100 млн.лв. ще се реновират студентски общежития. Сега програмите се съгласуват във Финансовото министерство, след което ще бъдат одобрени от Министерския съвет. Бенефициенти по първите две програми ще бъдат общини и образователни институции.

Министър Цоков бе категоричен, че екипът на МОН внимателно следи обществените обсъждания по предлаганите промени в нормативни актове и реакциите на учителската гилдия и на общественото мнение. И там, където има полярни позиции, се залага на удължаване на обсъжданията, както това е направено относно промените в учебните програми. Министърът отбеляза, че това няма да е голямата и същностна реформа, от която има нужда.
„Мислим как да се променят учебните програми така, че да бъдат компетентностно ориентирани, насочени към формирането на умения и ценности, а не към просто възпроизвеждане на знания.
Важно е заедно да нап­равим същностната промяна в тях. Разчитаме на вашата експертиза“, обърна се към народните представители проф. Цоков.

По думите му, това ще бъде труден и продължителен процес, който ще отнеме 3 – 4 години, време, в което и учителите трябва да се подготвят да работят по нов начин. В тази връзка, особено важна е базовата подготовка на бъдещите педагози във висшите училища. А затова е нужна и корекция на средствата за издръжка на обучението в педагогическите специалности.

Свързани статии:

Подкрепа за българския език в Албания 135 специалности в столичните училища Е-бележките в сила от 1 октомври Диалог със Съвета на децата