Еврокомисията ще предложи ограничения за децата в социалните мрежи

Европейската комисия ще представи след края на лятото законодателно предложение за ограничаване достъпа на деца до социалните мрежи, съобщи председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен. Тя представи Доклад за безопасността на децата онлайн заедно със съпредседателите на специалната експертна група за безопасност на децата в интернет. В групата участват д-р Мария Мелхиор, директор по изследванията във Френския национален институт за здравеопазване и медицински изследвания (INSERM), и проф. д-р Йорг М. Фегерт, медицински директор на Департамента по детско-юношеска психиатрия, психосоматика и психотерапия към Университетската болница в Улм, ФРГ.

Създаването на групата

беше обявено в речта за състоянието на Съюза през 2025 г. с цел разработване на европейски подход за гарантиране безопасността на децата онлайн. Докладът представя предизвикателствата, свързани с децата онлайн, както и препоръки за по-добрата им защита и за съобразено с възрастта им използване на социалните медии и цифрови услуги.

„Настоящият доклад идва в уникално време на възможности. Чухме мнението на родители, възпитатели, експерти и на самите млади хора. Чухме опита на партньори като Австралия, както и на държавите членки. Сега се нуждаем от действия на европейско равнище. Ще разгледаме внимателно настоящия доклад и препоръките. И ще представим предложение след лятото“, заяви при представянето на доклада председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Тя коментира още, че ако искаме да защитим детството, трябва да се започне оттам, където рисковете са най-големи. Затова и първостепенна задача е да се определи кои видове платформи са вредни за децата.

„Данните показват, че това са предимно социалните мрежи, но и други услуги, които съдържат неподходящи за възрастта функции или механизми, създаващи зависимост. Можем да ги определим като

„социални мрежи плюс“.

След като ясно дефинираме тази категория, смятам, че трябва да обмислим поетапен и постепенен достъп за различните възрастови групи. Защото детството не може да чака. А когато веднъж отмине, не можем да го върнем“, каза Фон дер Лайен.

По думите ѝ в Европа младите хора прекарват пред екраните между 4 и 6 часа дневно, което се равнява на около 20 години от живота им. Оказва се още, че 60% от децата са преживели емоционални или психосоциални проблеми, свързани с онлайн средата. Еврокомисията работи и по създаване на

ново безплатно европейско приложение

с отворен код за удостоверяване на възрастта, което ще защитава личните данни.

Представеният Доклад за безопасността на децата онлайн дава препоръки за общоевропейско решение, като е формулиран след три заседания на Специалната комисия и взима предвид мненията на широк кръг специалисти, съществуващите научни доказателства относно

въздействието на дигиталната среда върху децата

и подрастващите и позициите на представители на държавите членки. Експертният доклад препоръчва достъпът на деца под 13 години до рискови дигитални услуги да бъде ограничен, докато технологичните компании не докажат, че продуктите им са безопасни по замисъл.

Отбелязва се, че държавите членки могат да въвеждат по-строги ограничения и за тийнейджъри над тази възраст.

В документа се използва по-широкото понятие „социални медии плюс“, което включва не само мрежи като Instagram, Facebook и TikTok, но и видео платформи, онлайн игри, приложения с пристрастяващи механизми и

AI компаньони,

когато те създават рискове за непълнолетните. Предлага се поетапен модел. При най-малките деца използването трябва да бъде силно ограничено, а при тийнейджърите достъпът постепенно да става по-самостоятелен, но при по-строги изисквания към алгоритмите, съдържанието и дизайна на платформите.

Основната цел на препоръките в Доклада е да се балансира необходимостта от защита на децата и подрастващите в интернет с техните права да участват и да се възползват от възможностите на света на „социалните медии+“.

Препоръчва се съобразена с възрастта употреба на дигитални услуги, като в ранна възраст трябва да се избягва продължителното излагане на екрани и „социални медии+“.

Родителите и полагащите грижи лица трябва да дават приоритет на взаимодействията лице в лице и да внимават за собствената си употреба на дигитални устройства, за да

предлагат положителен ролеви модел.

Подходът е в съответствие с препоръките на Световната здравна организация за предотвратяване на нарушения в невробиологичното и когнитивното развитие на децата, формирането на емоционална привързаност и физически проблеми (например засягащи зрението).

На второ място е посочена контролирана употреба на съобразени с възрастта устройства и „социални медии+“, като на децата не трябва да се разрешава неконтролирано използване на устройства с достъп до интернет.

Училищата следва да осигурят условия за контролирано и ограничено използване на устройства за образователни цели, подкрепящи дигиталната и медийната грамотност, емоционалната устойчивост и критичното осмисляне на рисковете. Родителите трябва постепенно да наблюдават и подкрепят

дигиталната автономия

чрез съобразени с възрастта социални медии и други дигитални услуги. Семейства и възпитатели трябва да провеждат и редовни разговори с децата за потенциалните ползи и рискове в мрежата, както и да продължат да насърчават децата да участват в дейности извън нея.

На възраст от 13 до 18 години подрастващите трябва да имат достъп само до съобразени с възрастта им и „безопасни по подразбиране“ социални медии и други дигитални услуги, които активно са въвели ключови функции за безопасност (например ограничения за безкрайното скролване и системите за препоръчване).

Докато не бъдат разработени тези „безопасни по подразбиране“ дигитални услуги, индивидуалният родителски контрол, съобразен с възрастта, и надзорът остават от съществено значение.

Могат да бъдат разгледани и допълнителни предпазни мерки от страна на регулаторите, се посочва в Доклада.

Изброени са и няколко препоръки за защита на децата и подрастващите онлайн. На първо място се предлага хармонизирано ограничение на достъпа в целия ЕС до социални медии и други дигитални услуги, включително AI компаньони, за деца под 13 години.

Това би улеснило прилагането на пропорционално и зачитащо правата удостоверяване на възрастта и би насърчило изискванията за „безопасност по дизайн“ към доставчиците на дигитални услуги.

Под 13-годишна възраст децата трябва да имат само ограничено във времето излагане на съобразена с възрастта среда в „социалните медии+“. И то единствено с родителско разрешение и надзор или в образователен контекст, отбелязват експертите.

Над тази възраст те следва да се възползват от развиващо се автономно използване на съобразени с възрастта и безопасни социални медии и други дигитални услуги. Държавите членки могат да въвеждат и

допълнителни предпазни ограничения

за достъп до социални медии и други дигитални услуги от 13-годишна възраст нататък, посочват още експертите. На второ място се препоръчва въвеждане на ефективни системи за удостоверяване на възрастта.

Методите за това трябва да отговарят на минималните изисквания, по-специално по отношение на основните права на потребителите, включително правата на децата и свързаните с тях предпазни мерки.

Всеки метод трябва да спазва и най-високите стандарти за поверителност и защита на данните и не трябва да води до обработка на документи за самоличност и биометрични данни за целите на оценяването на възрастта.

На следващо място се посочва необходимостта от разширяване и хармонизиране на правилата за ключови функции за безопасност в дизайна на социалните медии и другите дигитални услуги.

Ясни предпазни мерки за „безопасност по дизайн“ и съобразяване с възрастта (например потенциални ограничения на безкрайното скролване, автоматичното пускане, пуш известията и проблемните персонализирани алгоритми за препоръчване) трябва да бъдат вградени в социалните медии и другите дигитални услуги.

За борба с пристрастяващия дизайн,

подвеждащите модели, нежеланите контакти и алгоритмичните спирали („заешки дупки“), защитните настройки по подразбиране трябва да бъдат неразделна част от дигиталните услуги.

И още – нужно е прехвърляне на тежестта на доказателството върху доставчиците на социални медии и други дигитални услуги, за да докажат, че техните продукти и услуги са безопасни за непълнолетни.

В тази връзка, се посочва, че специфичните възрастови ограничения трябва да се прилагат дотогава, докато доставчиците не внедрят ключови дизайнерски характеристики за безопасност, защитаващи децата и подрастващите. А докато те не докажат наличието на безопасни и

съобразени с възрастта функции,

не трябва да имат достъп до непълнолетни. Предлага се и бързо приемане на мерки, които да гарантират, че доставчиците на социални медии и други дигитални услуги имат ясни задължения да предотвратяват, откриват, докладват и блокират сексуалното насилие над деца онлайн, включително в междуличностната комуникация.

Препоръчва се децата и подрастващите да имат реални възможности активно да участват в оформянето на законодателството, политиките и образователните инициативи, насърчаващи безопасността и овластяването на децата онлайн.

Заедно с това е нужно и укрепване на механизмите за подаване на жалби и правата на потребителите за деца и подрастващи, които да се разглеждат с приоритет. Необходимо е

дигиталното образование и грамотност

да залегнат на всички нива на обучението като ключово базово умение за непълнолетни, родители и учители. Структурираното образование трябва да даде възможност на децата и подрастващите да оценяват критично онлайн информацията и източниците.

И да разпознават техниките за манипулация, включително дезинформация, дълбоки фалшификати и таргетирана реклама.

Както и да изгражда практически умения за защита на личните данни, управление на настройките за поверителност, поддържане на защитена дигитална идентичност и идентифициране на рисковете в социалните медии, приложенията за съобщения и игрите.

И не на последно място, се подчертава важността на това да се създават повече възможности и адекватна инфраструктура в подкрепа на дейностите извън мрежата.при

Държавите членки и местните власти следва да поддържат и разширяват достъпа до достъпни спортни занимания, изкуства, младежки клубове, библиотеки и общностни пространства. Това се прави, за да насърчават здравословната ангажираност извън мрежата и да създават привлекателни алтернативи на прекомерното използване на екрани сред непълнолетните.

ЕС и държавите членки следва да гарантират, че центровете за безопасен интернет и съпоставимите организации на гражданското общество продължават да получават достатъчно финансови ресурси и че тяхната работа се основава на общи стандарти, разработени от експерти.

С оглед осигуряването на надеждни данни се препоръчва и предоставяне на дългосрочно финансиране за мащабни изследвания в Европа и продължаване на подкрепата за рандомизирани контролирани проучвания, свързани с безопасността на децата онлайн и съобразени с развитието и невробиологията.

„Евробарометър“: 63% от европейците искат ограничения по възраст

Експресно проучване на „Евробарометър“ показва, че европейците призовават за по-решителни действия по отношение на безопасността на децата онлайн.

Почти двама от всеки трима европейци (63%) искат правила на ЕС, ограничаващи достъпа на децата до социалните медии по възраст – чрез пълна забрана под определен праг (36%) или забавен достъп (27%).

15% подкрепят укрепването на ресурсите за правоприлагане, докато 13% предпочитат надзорът да се остави на родителите и училищата без допълнителна намеса от страна на ЕС.

Кибертормозът и тормозът заемат челно място в списъка с опасения, като тревожат 71% от респондентите, следвани отблизо от страховете от

онлайн сприятеляване с цел сексуална експлоатация (70%),

излагане на вредно съдържание като насилие, самонараняване или екстремизъм (69%) и злоупотреба с лични данни на деца (69%).

Значителни мнозинства също така посочват риска от наемане на деца за незаконни дейности (64%) и излагане на пристрастяващ дизайн на платформи (60%).

Експресното проучване на „Евробарометър“ е проведено онлайн от 19 до 24 юни 2026 г., като са интервюирани 25 904 граждани във всички 27 държави членки на ЕС.

Български опит

Двадесет и двама народни представители в 52. НС, начело с председателя на Здравната комисия проф. Костадин Ангелов, внесоха преди дни законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.

С него се предвижда пълна забрана на децата под 16-годишна възраст да създават, регистрират, притежават или управляват публични или частично публични профили в онлайн платформи и приложения за онлайн социални мрежи и за споделяне на видеоклипове.

„Всички знаем, че социалните мрежи са опасни. Знаем, че когато един продукт е безплатен, то продуктът е потребителят. Това е дигитална зависимост, която е равна на другите зависимости, за които се изписва зелена рецепта“, заяви проф. Ангелов при представянето на проекта.

Със законопроекта се предвижда Министерството на дигиталната трансформация да създаде т.нар. дигитален портфейл – безплатно мобилно приложение, което да верифицира възрастта на всеки потребител.

То ще бъде свързано със системата Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“.

Изключения ще има за образователни приложения,

които ще бъдат одобрявани от министъра на образованието и науката. Приложения за комуникация като „Вайбър“, „Сигнал“ и „Уотсъп“ не влизат в обхвата на забраната.

Младежите от 16 до 18 години пък няма да могат да ползват социални мрежи от 23 часа до 6 часа.  В профилите им в онлайн платформите и

приложенията за онлайн социални мрежи

и за споделяне на видеоклипове трябва да бъдат блокирани системите за препоръчване, функциите за автоматично и непрекъснато зареждане на интернет страници, видеоклипове, изображения, публикации и текстове.

Трябва да е невъзможно и събирането на лични данни с цел показване на реклами и/или други форми на търговски съобщения.

„За да се осъществи пълноценно извършването на проверка на възрастта за целите на законопроекта, се предвижда всички граждани да инсталират мобилното приложение „Дигитален портфейл“ на своите мобилни телефони и таблети“, се посочва в мотивите към предложената промяна.

Внедряването на националното мобилно приложение и на техническите ограничения в онлайн интерфейса и техническите процеси на платформите и приложенията е изцяло отговорност на физическите и юридическите лица, които предоставят услуга за онлайн социална мрежа и/или услуга на платформа за споделяне на видеоклипове. След влизане в сила на промяната всички доставчици ще

трябва да проверяват съществуващите публични или частично публични профили в онлайн платформи

и приложения за онлайн социални мрежи и за споделяне на видеоклипове на всеки 6 месеца. Те са задължени незабавно да предприемат необходимите действия за закриване на профилите на деца под 16-годишна възраст.

Контролът по спазването на изискванията на закона да се осъществява от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.

Предвидени са и глоби за неспазване на забраната, които започват от 50 000 евро.

Брюксел прие предварителни констатации за пристрастяващ дизайн на Instagram и Facebook

Европейската комисия установи предварително, че компанията Meta нарушава Законодателния акт за цифровите услуги във връзка с пристрастяващия дизайн на Instagram и Facebook, съобщават от ЕК.

Разследването се фокусира върху функции като безкрайно превъртане, автоматично възпроизвеждане, известия за натискане и силно персонализирани системи за препоръчване на платформите. Разследването на Комисията показва, че

Meta не е оценила адекватно рисковете от своя дизайн,

водещ до пристрастяване, за физическото и психическото благосъстояние на ползвателите, включително малолетните и непълнолетните лица.

Данните също така показват, че настоящите мерки на Meta не са успели ефективно да се справят с рисковете, произтичащи от неговия пристрастяващ дизайн.

На този етап от разследването ЕК смята, че Meta трябва да въведе промени в дизайна както на Instagram, така и на Facebook.

Например чрез деактивиране на ключови функции, водещи до пристрастяване. Става въпрос за „автоматична игра“ и „безкраен скрол“ по подразбиране, прилагане на ефективни „екранни почивки по време“ и адаптиране на своята система за препоръчване, за да стане по-малко ориентирана към ангажираността.

Ако становището на Еврокомисията, в крайна сметка, бъде потвърдено, тя може да издаде решение за неспазване, което може да доведе до глоба до 6% от общия годишен световен оборот на доставчика.

Мерки по света и първи резултати

Към момента в редица европейски държави се обсъждат различни варианти са въвеждането на минимална възраст за регистрация, задължителна проверка на възрастта чрез официален документ или цифрова идентичност. Също така и изискване за съгласие от родител или настойник, ограничения върху персонализираните алгоритми и рекламата към непълнолетни.

Например Франция предлага лимит от 15 години въз основа на черен списък с ограничени услуги. Гърция обсъжда минимална възраст от 15 години за

онлайн услуги за социални мрежи.

Дания обмисля праг под 16 години с опция за намаляване на възрастта със съгласието на родителите. Швеция предвижда ограничение до 15 години, като няколко вида услуги са изключени. Законодателство по темата обсъждат и в Германия, Португалия, Испания, Полша, Ирландия и Нидерландия.

Проблемът се обсъжда и по света. Например Австралия прие закон за забрана за достъп до социални мрежи за лица под 16 години. Заедно с това на платформите се налага задължение да предотвратяват регистрацията на непълнолетни.

Големи проучвания на фондация „Моли Роуз“ и медицинското издание The BMJ шест месеца след въвеждането на забраната обаче показват провал на рестриктивния модел. Над 85% от подрастващите под 16 години продължават да достъпват забранените платформи, а

70% от децата описват заобикалянето на ограниченията като „лесно“.

Наблюдава се и поведенческо изместване – забраната не намалява времето пред екрана, а просто го пренасочва към други канали.

Младежите мигрират към по-слабо модерирани пространства – 39% използват по-често приложения за съобщения, а

43% увеличават времето си в онлайн гейминг платформи,

отбелязват в свой анализ от българския Национален център за безопасен интернет.

Оттам посочват, че Естония заема уникална позиция в ЕС, отказвайки да приравни онлайн безопасността със забраните. Естонският модел залага на дигиталната грамотност и настоява за безопасна среда „по дизайн“.

Основната надежда за хармонизация се възлага на Акта за дигитална справедливост на ЕС, който се очаква в края на 2026 г.  Той представлява стратегическо изместване на фокуса –

от „забрана към потребителите“

към регулиране на самия дизайн на платформите и насочване на отговорността към технологичните компании, които ги разработват.

Очаква се Актът да наложи единна „дигитална възраст“ в ЕС и да задължи технологичните гиганти да изключат по подразбиране силно пристрастяващи функции като

безкрайно скролване,

автоматично пускане на видеа за непълнолетни, рестрикции за виртуални кутии с награди и функции, наподобяващи хазарт в дигиталните услуги и игрите.

В подкрепа на този подход Националният център за безопасен интернет публично застава зад съвместно изявление на над 140 организации и експерти от цяла Европа, инициирано от 5Rights Foundation и адресирано до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Коалицията призовава ЕС да не въвежда обща възрастова забрана, а вместо това да задължи платформите да бъдат безопасни по замисъл и по подразбиране.