Бургаски гимназист превърна съдбоносния 1 март 1941 г. в урок по история, политика и критично мислене

Гимназисти от страната пресъздадоха заседанието на XXV обикновено народно събрание от 1 март 1941 г. в Националната историческа симулация „Народното събрание 1941-ва – България и Тристранният пакт“ — Снимки Областна администрация – Бургас

Може ли един гимназист да върне времето 85 години назад и да накара свои връстници да мислят като политиците, пред които тогава е стоял един от най-трудните избори за България? Да, може.

На 6 септември в сградата на Областната администрация – Бургас, ученици от различни населени места

влязоха в ролите на реални исторически личности и пресъздадоха заседанието на XXV обикновено народно събрание от 1 март 1941 г.

– датата, свързана с присъединяването на България към Тристранния пакт. Инициатор на Националната историческа симулация „Народното събрание 1941-ва – България и Тристранният пакт“ е Константин Железов, ученик от Немската езикова гимназия „Гьоте“ в Бургас.

За Константин обаче това не е просто поредното състезание по история. „Това е част от историята, която не е особено популярна сред учениците, затова избрах точно нея“, казва той пред БНР – Бургас.

Именно тази идея стои в основата на проекта –

младите хора не просто да прочетат в учебника какво се е случило през 1941 г., а да се опитат да вникнат в аргументите, страховете и политическите сметки, които стоят зад решенията.

За да бъде възстановката максимално близо до историческата действителност, участниците не разчитат на измислени реплики.

„Основно се водим от стенограмите в Народното събрание от 1941 г. Учениците сами търсят информацията и изграждат своите тези“, обяснява Константин.

Това превръща инициативата в нещо повече от театрална възстановка. Всеки участник проучва историческата личност, чиято роля изпълнява, осмисля позицията ѝ, за да може да я защити с аргументи. Така в залата на Областната администрация се възражда атмосферата на едно от най-драматичните заседания в българската политическа история.

Излагат се противоположни позиции и решения, прозират политически сметки, чиито последици далеч надхвърлят рамките на един парламентарен ден.

Самият Константин също влиза в ролята на участник и защитава определена позиция. „Според мен е трябвало страната да се включи в Пакта, защото това е бил единственият начин да се спаси“, излага тезата си той.

Това изречение показва и най-интересната страна на проекта –

учениците не са поставени в ролята на хора, които днес трябва да дадат присъда над миналото.

Те трябва да се опитат да мислят в контекста на самата 1941 г.

Така започва трудният разговор: какво е знаел един български политик тогава, какви са били реалните възможности пред страната и какви рискове е носел всеки от възможните избори.

На 1 март 1941 г. България подписва протокола за присъединяване към Тристранния пакт. В следващите дни решението е представено пред XXV народно събрание.

Възстановката връща учениците към този момент, за да покажат, че историческите решения рядко са толкова еднозначни, колкото изглеждат десетилетия по-късно.

„Инициативи като тази доказват, че историята не е просто съвкупност от дати и сухи факти в учебниците, а жив процес, който изисква аналитичен подход, критично мислене и дълбоко разбиране на контекста на времето. Датата 1 март 1941 г. е именно такъв съдбоносен момент от управлението на цар Борис III – ден, в който България трябва да направи един от най-трудните си геополитически избори в условията на световен конфликт“, подчерта областният управител Дико Диков, под чийто патронаж се състоя събитието.

Идеята на Константин успява да привлече участници от София, Перник, Ботевград, Плевен, Павликени, Варна и Бургас. А самият факт, че идва от ученик, е показателен – не институция или възрастен специалист е поставил началото на проекта, а млад човек, който е решил, че една малко позната на връстниците му тема заслужава да бъде извадена от учебника.

Възстановката има и конкурсен характер. Участниците са оценявани от жури с представители на академичната, музейната и професионалната общност. Това са доц. Светослав Живков от Историческия факултет на Софийския университет, директорът на Регионалния исторически музей в Сливен доц. Николай Сираков и арх. Васил Дончев.

Те присъждат първото място на Евгени Гошев, второто е за инициатора Константин Железов, а трети е класиран Кристиян Кръстев. Отличените получават възможност догодина да участват в Световното първенство по история в Берлин.

Наградите са осигурени лично от областния управител. Вдъхновени от събитието, учениците взеха категорично решение тези възстановки да придобият традиционен характер с цел популяризиране и обективно познаване на българската история сред младите хора. А областният управител заяви пълната си подкрепа за бъдещите им проекти.

Най-важното в тази възстановка обаче не е класирането. Тя

демонстрира различен начин да се говори за историята – чрез спор, аргументи и опит да се разбере мисленето на хората от друга епоха.

В това е и заслугата на бургаския ученик Константин Железов. Той не просто избира трудна и спорна тема, а успява да убеди свои връстници да я проучат и да я превърнат в общо преживяване.

„С гордост споделяме за поредния мащабен успех на възпитаниците на НЕГ „Гьоте“. Макар исторически точно такова заседание на XXV ОНС на тази дата да не е провеждано, целта на симулацията бе по изключително професионален начин да се реконструират и сблъскат реалните позиции на различните групи в тогавашния български политически живот“, отбелязват от гимназията в социалните мрежи.