Петър Голийски
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for23.241amia
Резюме. Ако не най-съществената, то поне най-набиващата се на очи разлика между двете форми на съвременния арменски език – източната и западната – е разликата в произношението на голяма част от съгласните звукове. В начална позиция и вътре в думата западноарменският език озвучава беззвучните съгласни и обеззвучава звучните съгласни в източноарменския, в частност избухливите. Обеззвучаването се наблюдава още в староарменски текстове от X – XI век, но подобен случай е открит много по-рано – през VII век, в текст на т.нар. Анонимен тълкувател (арм. Անանուն մեկնիչ), коментатор на преведеното на староарменски през V век „Граматическо изкуство“ на Дионисий Тракийски (170 – 90 г.пр.Хр.). У Анонимния тълкувател се среща редуваща се употреба на формите bazuk ~ pazuk ~ p’azuk („десница, ръка“), което подсказва, че обеззвучаването на избухливите съгласни в арменския език е много старо явление.
Още по-ранен и останал без нужното внимание пример за обеззвучаване на избухливите съгласни в арменския език може да бъде открит в историята на Амиан Марцелин – римски автор, работил през втората половина на IV век. Във връзка със събития от 368 – 369 г. Амиан споменава някой си арменски евнух на име Cylaces, гръко-латинска форма на сирийско-арменското име Глак, но в неговото западноарменско произношение Клак. Този пример не само сваля с цели три столетия долната времева граница на това типично западноарменско фонетично явление, но подкрепя съществуващата хипотеза, че обеззвучаването на избухливите съгласни в арменския език е съществувало още в предписмения период, тоест преди 405 г.
Ключови думи: източноарменски език; западноарменски език; староарменски език (грабар); звучни и беззвучни съгласни; обеззвучаване на избухливи съгласни; Амиан Марцелин; Cylaces; Клак; Глак
