Пенчо Д. Пенчев
Университет за национално и световно стопанство
https://doi.org/10.53656/his2021-4-1-econ
Резюме. Въз основа на политикоикономически анализ в статията се дават отговори на важни въпроси за Априлското въстание: защо някои българи въстават, защо много българи не въстават и защо въстанието е относително кратко като времеви обхват. От изложението става ясно, че българите, които въстават през април 1876 г., са относително заможни. В политическите им виждания за разрешаване на българския въпрос обаче не преобладават революционните настроения. Тук идва ролята на пропагандната лъжа за предстоящо клане над българите. В резултат материалното положение, заедно с живота и имота на най-близките на бъдещите бунтовници са представени като застрашени. Реакцията срещу заплахата е рисков и отчаян антидържавен бунт. Организаторите на въстанието не преодоляват проблема с т.нар. гратисчийство. Населението във въстаналите селища е оставено самò да плати цената на поставянето на българския въпрос пред Европа. Допълнителни затруднения пред осъществяването на относително масов бунт поставят кратките срокове за неговата подготовка. Те водят до покачване цените на оръжие и барут и не позволяват да се осъществят адекватни доставки.
Ключови думи: Априлско въстание; политическа икономия; пропаганда; колективно действие; гратисчийство
Свързани статии:
Художествените представи в произведенията на Елин Пелин
Мутации и варианти на коронавируса SARS-CoV-2, причинител на COVID-19
Учебно пособие с изявена функционалност за подготовка на бъдещите учители по български език и литература
Земята ще потъне и небесата ще се раздерат: апокалиптични пророчества, свързани с отпадането на Рим от православната вяра (според „Сказание как Рим отпадна от православната гръцка вяра“)
