Росица Б. Тончева
Университет за национално и световно стопанство
https://doi.org/10.53656/str2025-1-6-fin
Резюме. Финансовата грамотност е значима променлива за устойчивото развитие на съвременните икономики, които са изградени съобразно парадигмата за свободна пазарна игра и организационно развити върху фундамента на парите. На този фон е належащо образование по въпросите на финансите, което да е адекватно на посочените условия. Предмет на настоящото изследване е лексиката, използвана в документа, озаглавен „Стратегия за финансова грамотност на Република България“ от перспективата на специализираната употреба на финансовия език. Основна цел на изследването е да се анализира дефиниционната рамка на документа и съпътстващите я обяснителни текстове, с което да бъде проверено дали те изпълняват своята основна функция за ясно и конкретно повествование. Тезата е, че предложените дефиниции не съответстват на специализирания финансов език, което накърнява основната им езикова функция, прави лексиката неподходяща за нормативна употреба и силно ограничава възможността да бъдат постигнати целите, заложени в документа.
Ключови думи: финансова грамотност, езикова дисфункция, познавателна заблуда, България
Свързани статии:
Екологичното мълчание: произвеждане на зелени политики извън екологичния дискурс
Рейтинговите системи на университетите в САЩ и в България – прилики и разлики
Несигурност за бъдещето, финансова грамотност и лични финанси
Предприемачество и иновации в публичния сектор: правна рамка и перспективи за публичните предприятия в България
