Гл. ас. д-р Боряна Тенчева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, България
https://doi.org/10.53656/for2026-2s-11
Елица Миланова. 2024. Митологични метаморфози. Арена Принт, 2024, 196 стр. ISBN 978-619-7413-44-1.
Втората монография на Елица Миланова „Митологични метаморфози“ представлява несъмнено зряло, стойностно и научно убедително лингвокултурологично изследване със силен приложен акцент в областта на дигиталната хуманитаристика. Книгата е естествено продължение на публикуваната в резултат от дисертационно изследване монография „Лингвокултурологичен потенциал на митонимите в руската и китайската лингвокултура“ (2024а). Авторката предлага концептуално и методологически изчистен модел за анализ на митологичните образи като динамични лингвокултурни единици, разгледани през призмата на най-честотните елементи на китайската и славянската митологична картина на света, които функционират като алтернативи на традиционно доминиращите древногръцки, англосаксонски и скандинавски пантеони.
Появата на митологичните метаморфози е обусловена от „смяната на функциите на митологията“ (Milanova, 2024b, p. 4). Актуалността на проучването произтича от засиления през последните години интерес към образите от нисшата митология и от стремежа към самоидентификация в условията на глобализация. Фокусът е поставен върху активните и модифицирани митологични образи. Изследователката проследява адаптирането на митологичните образи и тяхното преминаване в разнообразни наративи: художествена литература, кино и визуални изкуства, онлайн съдържание (вкл. миймове), компютърни и настолни игри. Особено внимание е обърнато и на възникването на нови подвидове във фентъзи жанра – славянско и китайско фентъзи.
Научната хипотеза разглежда динамичното развитие на митонимите и техния лингвокултурологичен потенциал в рамките на когнитивната лингвокултурология и антропоцентричните подходи. Методологията е подчертано интердисциплинарна: наред с традиционните лингвистични методи се прилагат маркетингови похвати, потребителски ориентиран дизайн на потребителското изживяване като създаване (User eXperience design, UX Design) на потребителски персони (Persona/User Persona) и карти на емпатията (Milanova, 2024b, p. 82 ff). Подобен обхватен подход гарантира надеждност на изводите и висока степен на възпроизводимост и приложимост. В монографията се прави сравнителен анализ на емотивните възприятия и образните представи за митологичните същества. С безспорна тежест е внушителната и актуална емпирична база и библиография, включваща около 150 източника на пет езика (руски, български, сръбски, английски и китайски), като почти половината заглавия са публикувани през последното десетилетие.
Монографията е структурирана балансирано – предговор, пет тематични глави, заключение и две приложения. Първите две глави („За нуждата от митологията“ и „Митологични метаморфози: от ларва до имаго“) обосновават появата на митологията и мястото ѝ в съвременния свят – трансформирала се от отговор на екзистенциални въпроси до продукт на творческия потенциал на човечеството.
Ключов принос представлява развитието на концепцията за информационно изкривяване (авторски термин, cf. Milanova, 2024а) – процес на смислова и емоционална деформация на каноничните митологични образи под въздействие на културна интерференция и медиен натиск (Milanova, 2024b, p. 18 ff). Елица Миланова разглежда концептуалната рамка на този процес през призмата на трихотомията между информационно изкривяване – езикова личност – културна памет. Изследователката убедително демонстрира, че масовокултурните интерпретации, включително продуцирани с помощта на генеративен изкуствен интелект (ГИИ), могат постепенно да размиват и подменят не само индивидуалните представи, но и колективната културна памет. В този контекст митологията се мисли не като статичен корпус от „готови“ сюжети, а като развиваща се система, чувствителна към глобалните комуникативни и технологични промени. Трябва да се отбележи и важният принос – за първи път в лингвокултурологичната хуманитаристика ГИИ е разгледан едновременно като „жертва“ и „благоприятна среда“ за разпространение на информационно изкривяване. Обосновано е и предложението за целенасочено обучение на ГИИ за „изчистване“ на подобни изкривявания (Milanova, 2024b, pp. 25 – 28). Достоверността на подобно твърдение е подкрепена чрез визуализации на образите на китайския дракон лун и българския змей, последният митологичен образ се отличава с много по-висока степен на изкривяване.
Силната популярност на митологичните елементи във фентъзи жанра е интерпретирана като стремеж на съвременния човек да търси отговори в алтернативни светове (вторична действителност). Докато китайската митология заема междинно звено, славянската все още функционира като нишова, представена предимно чрез образите на Баба Яга и Кощей Бессмертный, като и двете привличат поколенията милениум и Z с екзотика и нестандартност.
Третата глава е посветена на принципите на трансмедийния сторителинг (Transmedia Storytelling) като механизъм за разширяване и реинтерпретация на митологичните наративи и за изграждане на алтернативни вселени, при които „авторството“ става колективно. Изведен е стандартен алгоритъм за трансмедийно развитие на митологичните образи в масовата култура: фентъзи литература (пространство на нови наративи), кино (визуализация и унификация на образите), компютърни игри (интерактивно пространство за пряко взаимодействие, ко-авторство, търсещо екзотика) и интернет миймове (нова форма на фолклор, превръщаща потребителите в съавтори). Разпознати и описани са различни режими на адаптация – от относителна близост до канона през пародийни преобръщания до силно информационно изкривяване, при което образите получават нова смислова и оценъчна тежест. Твърденията са подкрепени с анализ на успешни глобални проекти като „Киновселената на Марвел“ и „Вещерът“, при които потребителите целенасочено биват окуражавани в ролята им на съавтори. Особено интересна е констатацията за паралелното съществуване на митологичните образи, които се развиват като елементи от мултивселена в различни измерения (напр. приказната Баба Яга и игровата Баба Яга).
Предпоследната глава – „Митология и маркетингови стратегии: зона на пресичане“, предлага новаторски поглед, представяйки за първи път митологичните образи като „пазарен продукт“, чието разпространение е следствие от маркетингови стратегии и дизайна на потребителското изживяване (UX Design), като последното обхваща емоциите, убежденията и реакциите на потребителите преди, по време на и след използването на продукта. Поставя се въпросът за превенцията срещу маргинализирането на нишовата славянска и китайска митология. Чрез приложени маркетингови похвати и авторско емпирично изследване са изведени разнообразни стратегии за съхраняване на културната им значимост и са профилирани целеви групи потребители на митологично съдържание (фентъзи автори, гейм разработчици, контент криейтъри, представители на субкултури и др.).
Монографията включва и отчетливо различим лингводидактологичен пласт. Последната глава – „Лингводидактологичен потенциал на образите от китайската и славянската митология“, предлага авторски стратегии за геймификация и адаптиране на митологичното знание към нуждите на дигиталните поколения, за които обучението следва да бъде емоционално ангажиращо „потребителско преживяване“. При обработването на данните са отчетени поколенческите и етноспецифичните характеристики на обучаемите.
В тази част фокусът на анализа е поставен върху лингводидактологичния потенциал на митологичните образи, представени не като факти, а като ресурс за емоционално ангажиращи учебни дейности за формиране на междукултурна компетентност и за критическо осмисляне на информационното изкривяване. Предложени са конкретни игрови сценарии, митологични миймове за привличане на вниманието, повишаване на концентрацията, въвеждане на теми, идентифициране на грешки и визуализиране на информация. Последните функционират едновременно като мотиватор и дидактичен инструмент.
В рамките на игрофикацията Елица Миланова представя офлайн учебни игри („Кой съм аз?“, „Митологично Активити“, „Мит или реалност“) и онлайн варианти, включително обучителни инфографични игри и приложението на компютърни игри като образователен ресурс. Тук особено значение се придава на ролята на игровите среди за активиране на културната памет като комуникативни стимулатори и се набляга на критичния анализ на информационните изкривявания.
Третият подход – трансмедийният сторителинг – е представен като модел за устойчиво усвояване на знанието. Моделът включва: привличане на вниманието чрез популярни медии, работа с първоизточници, анализ на междумедийните репрезентации и създаване на собствено съдържание (фенфикшън, косплей). Методът е интердисциплинарен и силно мотивиращ за обучаемите.
Сред силните страни на научния труд се открояват безупречната аргументация, дълбочината на научния анализ, респектиращата езикова и теоретична подготовка на авторката, както и систематично формулираното изложение. Приложенията „Митологичен показалец“ и креативната студентска разработка „Животът на Нюуа Създателката…“ засилват практическата стойност на труда за преподаватели, изследователи, обучаеми и любители на славянската и китайската митология.
Обобщено, монографията „Митологични метаморфози“ предлага продуктивни инструменти за анализ на трансмедийните трансформации и убедителни стратегии за опазване и преподаване на митологичното наследство в условията на глобална дигитализация. Научно аргументиран е рискът от деградация и подмяна на етноспецифичните митологични системи чрез информационно изкривяване, но са очертани и ефективни превантивни стратегии за съхранение, преосмисляне и продуктивна интеграция на митологичните образи в образователни и културни политики. Теоретичната дълбочина, приложната насоченост и ясно заявена интердисциплинарност правят изследването актуално, иновативно, оригинално, ключово и приносно не само за лингвокултурологията и лингводидактиката, но и за медиазнанието, маркетинговите комуникации и изследванията на културната конвергенция в условията на трансмедийност. Така митологичните образи са представени едновременно като носители на културна памет и като ресурс в глобалния културен и образователен пазар.
Благодарности и финансиране
Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчиво развитие на Република България, проект ДУЕКОС BG-RRP-2.004-0001-C01 (ДУЕКОС D24-FlF-005).
ЛИТЕРАТУРА
МИЛАНОВА, Е., 2024а. Лингвокултурологичен потенциал на митонимите в руския и китайския език. Пловдив: Арена Принт. ISBN 978-619-7413-49-6.
МИЛАНОВА, Е., 2024b. Митологични метаморфози. Пловдив: Арена Принт, 2024, ISBN 978-619-7413-44-1.
Acknowledgements and Funding
This study is financed by the European Union – NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project DUECOS BG-RRP-2.004-0001-C01 (DUECOS D24-FIF-005).
REFERENCES
MILANOVA, Е., 2024a. Lingvokulturologichen potentsial na mitonimite v ruskiya i kitajskiya ezik. Plovdiv: Arena Print. ISBN 978-619-7413-49-6.
MILANOVA, E., 2024b. Mitologichni metamorfozi. Plovdiv: Arena Print, 2024, ISBN 978-619-7413-44-1.
WHEN DRAGONS MEET DESIGNERS: A SYMBIOSIS BETWEEN CULTURAL MEMORY, ALGORITHMS AND FOREIGN LANGUAGE TEACHING
Dr. Boryana Tencheva, Assist. Prof.
ORCID iD: 0000-0002-9147-6981
WoS Researcher ID: AAW-4981-2020
Department of Romance and Germanic Studies
Paisii Hilendarski University of Plovdiv
Plovdiv, Bulgaria
E-mail: btencheva@uni-plovdiv.bg
>> Изтеглете статията в PDF <<
Свързани статии:
Развитие на професионални и комуникативни умения на студенти в инженерни дисциплини
Challenging the Students‘ Sense of Mathematics Via Decoding Problems in Chernorizec Hrabar Tournament
Research of the Problems of Professional Support for Teachers in the Implementation of Inclusive Education
Фройд и Aйнщайн пред парадоксите на войната
