Николай Турлаков
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/phil2024-04-02
Резюме. Тази работа може да се разглежда като своеобразно продължение на основната тема в моята студия „Бележки за неравноделния ритъм на битието, или що е това – философия с душа“1. Тук правя нов опит да подкрепя тезата защо разбирането и изследването на това, което наричам „самобитен ритъм на битието“, се явява важна и актуална философска задача.
Наричам не-собствен (произтичащ не от самото него) ритъм на битието това, което се привижда в саморефлексията на мисленето като мислене на чистия логос. Напротив, самобитният (произтичащият в Съ-битието от самото битие) ритъм на битието е смисълът, който разбираме откъм своето въвлечено в ситуацията на една история и загриженост екзистенциално битие в света.
Ключови думи: философия, метафизика, битие, логос, език, ритъм, смисъл, автентичност
