Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН
Резюме. Статията разисква актуалните проблеми на българската личноименна система. В нея се разглеждат поотделно трите компонента, съставящи нашата антропонимна система – личните, бащините и фамилните имена. В началото се прави анализ на проблемите, свързани с личните имена, като са разгледани най-новите тенденции и модата при избора на имена на новородените деца. Съпоставя се картината в столицата София и в три по-малки града: Благоевград, Видин и Стара Загора. Наблюденията са извършени въз основа на данни от 2014 г. (за София) и 2015 г. (за останалите градове). Специално внимание се обръща на т.нар. единични имена, тъй като те са показателни за развитието на системата в близко бъдеще. Резултатите показват, че и в столицата, и в останалата част на страната са налице сходни тенденции при избора на лични имена. По-нататък се анализира състоянието на бащините имена, които са специфични за българската културна традиция и които са белег на националната ни идентичност, тъй като са нетипични за повечето европейски народи. Резултатите от наблюденията над съвременните практики за именуване са изненадващи и показват, че все повече хора се отказват от традиционните форми на бащините имена, завършващи на -ов/-ев, като в София делът им достига почти 10%. Накрая се разглеждат проблемите, свързани с фамилните имена на съвременните българи. Специално внимание се обръща на връзката на фамилните имена с традиционните родови имена, характерни за българите преди установяването на трикомпонентната личноименна система. Резултатите от анализите показват, че и тук се наблюдава силна тенденция за отказ от традицията и замяна на наследените имена с нови, твърде безлични и унифицирани фамилни имена, произлизащи от личното име на дядото.
Ключови думи: антропонимична система; лични имена; фамилни имена; имена на деца
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
