Щрихи от историята на българския Златен век: преводната литература в контекста на духовното присъединяване към византийската общност

Явор Милтенов

Институт за български език – Българска академия на науките

Резюме. Българският Златен век е, от една страна, време на териториални разширения и значимо присъствие на политическата карта на Европа. От друга страна, това е епохата на първите големи върхове в областта на славянската писмена култура и вероятно на изобразителните изкуства и архитектурата.  В същността си Златният век е присъединяване към духовността и менталността на византийския свят и усвояване на достиженията на една многовековна философска традиция. Възприемането на византийските модели се осъществява посредством два съсъществуващи принципа: препредаване на образците и адаптиране на образците. Първият е водещ за много от произведенията за индивидуално или монашеско четене, които били превеждани изцяло като огледално отражение на своите оригинали. Що се отнася до втория принцип, той може да се открие в преводни сбирки, съставени от извлечения от византийски патристични съчинения или от съкратени, редактирани или преработени готови старобългарски преводи. Статията си поставя за цел да изследва найважните примери за подобен тип адаптиране и техните характерни особености, като особено внимание се отделя на ролята на аристокрацията и владетеля за инициирането и насочването на тези процеси.

Ключови думи: старобългарска литература; средновековни славянски преводи от гръцки; българският Златен век; сборници; византийска общност

Свързани статии:

Актуални тенденции в законодателната уредба на висшето образование в България Приложение на съвременните технологии при оценка на степента на усвояване на междуезиковия трансфер на темпоралните форми (български и испански език) Reflections on Working for the Council of Europe Quality of Higher Education in Bulgaria: Communication and Computer Technology Training