От рубриката „Пиши правилно“: Правя прощъпулник

Маргарита Котева*

В българската народна традиция обичаят, с който се отбелязва прохождането на дете, се нарича прощъпулник, прищъпулник, престъпулка, пристъпулка, като прощъпулник е възприето за книжовно название според многотомния „Речник на българския език“, а всички останали се употребяват само в диалектите.

С думата прощъпулник се назовават също угощението и обредната питка, които се приготвят на този ден от семейството, както и самото дете, което прохожда. В преносен смисъл прощъпулник означава ‘Начало, старт, първа публична изява в някаква дейност’ или ‘Човек, който започва нова професия, занимава се отскоро с нещо’.

Названията прощъпулник, прищъпулник, прищапулка, прощъпулка вероятно са производни от глаголите щапам, щъпам, експресивни образувания за означаване на детско ходене, може би преосмислени по пристъпулка, пристъпулник, производни от глагола пристъпя (Български етимологичен речник. Т. 5 1999), а названието престъпулка произлиза от глагола престъпвам ‘стъпвам, преминавам през нещо, обикновено праг на къща; прекрачвам’(Речник на българския език онлайн).

В българските диалекти са регистрирани множество названия на обредната питка, приготвяна при прохождането на дете, които също са производни от различни глаголи за движение: от гл. щъпам, щапам – прещъпàлска пѝта, прищъпàлна пѝта, прищапỳлка, прощъпỳлка; от гл. престъпвам – престъпàлница, престъпàлка, престъпàлник, престъпỳлник.

Тази питка според обичая се приготвя само от пшенично брашно от майката или от друг близък на семейството, който задължително е с двама живи родители. По време на празника тя се търкулва пред детето, за да може то само да тръгне след нея като знак, че вече е проходило. Обичаят е известен също и с гадаене за бъдещата професия на детето, което трябва да избере един от символичните предмети, подредени предварително пред него.

*Д-р Маргарита Котева е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.