Теодора Коларова 1)
1) Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Иса Хаджиали 2)
2 ) Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/nat2023-5-6.05
Резюме. Целта на изследването е да се прецени как и в каква степен са зададени основни аспекти на природонаучната грамотност в държавните образователни стандарти в България за прогимназиалния етап. В съответствие с целта на изследването е приложен методът контент-анализ, фокусиран върху четири измерения на природонаучната грамотност – когнитивно-епистемично, функционално, социално и метакогнитивно. Посочените измерения са анализирани в два държавни нормативни документа – Държавен образователен стандарт (ДОС) за общообразователна подготовка („Човекът и природата“ V – VI клас и „Биология и здравно образование“ VII клас) и Държавен образователен стандарт (ДОС) за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Резултатите от изследването показват, че и двата документа подчертават когнитивния аспект на природонаучната грамотност (фактическо и концептуално знание за природата), следван от функционалното ѝ измерение (умения за изследване). Но същевременно други важни аспекти на природонаучната грамотност, като епистемичното знание (напр. знанието за същността на науката) и метакогнитивното измерение (напр. метакогнитивно знание и метакогнитивни умения), се пренебрегват в посочените документи.
Ключови думи: държавни образователни стандарти, контент-анализ, природонаучна грамотност
Свързани статии:
Има ли у Спиноза „твърде много Бог“ – щрихи към Хегеловата интерпретация?
Контент-анализ за наличие на емоционални стимули в образователните материали за III група, сравнение с образователно направление за развитие на емоционална интелигентност
Учебникът по немски език на д-р Ботю Шанов в контекста на българската лингводидактология
Резултати от използването на видеоигри в образованието: преглед на някои основни изследвания от последните десет години
